Децата са бъдещето и трябва да насочим активностите си към тях – това е решението, което мениджърите на Мтел взимат в началото на 2015 г. И това поставя началото на платформата „Поколение с бъдеще”, която днес обединява дейностите на компанията в областта на корпоративната социална отговорност.

izlozhba-detstvoto-v-priemna-grizhaПричината за този фокус не идва случайно. Дълго време Мтел разхвърля своя социален ангажимент, помага на много хора и проекти и, казано накратко, е навсякъде и никъде. Това кара колегите от отдел „Корпоративни комуникации”, които отговарят за социалната отговорност на Мтел, да направят мащабно проучване. Проведено с помощта на Българския дарителски форум, то се допитва и до клиентите на фирмата, но и до служителите й. „Това ни помогна да разберем какво е нужно на страната ни. Това са децата и решихме да насочим усилията си точно към тях,” казва директорът „Корпоративни комуникации” в Мтел Илияна Захариева.

Това е важна промяна за компанията, но спокойно можем да кажем, че е такава и за цялото общество. Активностите на Мтел са мащабни, като само през 2014 г. фирмата и нейните служители са дарили близо 390 хил. лв. за различни каузи. Част от тях са дългосрочни и в течение на години действително променят живота на българите към по-добро. Фондация „Очи на четири лапи” е идеалният пример за това. Инициативата, която обучава водачи на кучета за слепи хора, буквално е създадена с подкрепата на Мтел. От 2000 г. насам фондацията неизменно разчита на компанията за своето съществуване.

%d1%8e„Очи на четири лапи” попада в направлението „Образование с бъдеще” на телекома. Новосъздадената платформа „Поколение с бъдеще” има още три такива – „Приеми бъдещето”, „Спортисти с бъдеще” и „Природа с бъдеще”.

Чисто финансово най-голяма сума се насочва към платформата „Приеми бъдещето”. Тя включва подкрепа за две много важни каузи. Първата от тях е семейството на Марчела в SOS Детското селище в Трявна. В него Марчела отглежда шест деца, за което получава ежемесечна финансова помощ от Мтел. Компанията започва този проект през 2007 г., което я прави първата в страната, която осиновява цяло семейство.

Семейство е ключовата дума и при другата кауза в платформата „Приеми бъдещето”. Тя е насочена към приемната грижа – един дългосрочен проект на Мтел, който се осъществява в партньорство с Националната асоциация за приемна грижа (НАПГ). Приемната грижа дава възможност на децата, лишени от грижите на родителите си, да израснат в семейна среда. Развитието на социалната услуга като алтернатива на институционалното отглеждане на деца е ключов елемент от реформата на настоящата система.

Приемната грижа е кауза, прегърната и от служителите и от клиентите на Мтел. За нея през 2014 г. бяха събрани 89 хил. лв, а от началото на партньорството през 2011 г. сумата е общо 240 хил. лв. „В началото Мтел е подкрепял НАПГ и семействата еднократно и финансово, казва Илияна Захариева. – Сега вече решихме да работим по конкретни проекти с асоциацията. Организираме детски лагери и ще осигурим стая с детски психолог, защото родителите имат нужда от нея.”

izlozhba-detstvoto-v-priemna-grizha_1Като част от партньорството на Мтел с НАПГ в началото на октомври 2015 г. беше открита и изложба с фотографии, които показват детството в приемни семейства. 20-те за забележителни фотографии на Радич Банев могат да бъдат видени пред Народния театър в София. Те пресъздават емоционални моменти от ежедневието на приемните семейства – както на родителите, така и на децата. Според фотографа „изложбата празнува любовта и грижата, с която приемните родители ежедневно даряват своите деца. Приемните родители са приемащи родители – те се грижат за деца, които са в беда, без значение дали имат емоционални и здравословни проблеми, както и какъв е етносът им“, казва Радич Банев.

Според председателя на НАПГ Мирослав Долапчиев партньорството с Мтел помага на приемните родители в България да поддържат връзка помежду си, да споделят проблемите и тревогите, които ги вълнуват. „Инвестираме в децата, добавя Долапчиев, а това е инвестиция, която се връща, защото е инвестиция в бъдещето”. Няма как да го кажем по-добре!

Партньорството на Мтел с НАПГ е показателно за разбирането в компанията, че даряването не е еднократен акт. Че в него трябва да има стратегия. Това означава да помагаш така, че инвестираните пари да имат устойчив ефект, за да може дадената кампания и организация да се развие така, че да не е зависима от финансовата помощ. Такова схващане по отношение на корпоративната социална отговорност имат малко компании в България, но фактът, че Мтел принадлежи към Telekom Austria Group е важно предимство. Една голяма международна група има силно съзнание за даряването.

„Образование с бъдеще” е направлението, в което принадлежността на Мтел към групата на Telecom Austria се усеща силно. В него освен споменатата по-горе фондация „Очи на четири лапи” се включват проектите „Мтел Талант” и „Интернет за всички”. Последният е пример за кауза, която се преследва във всички компании под шапката на Telekom Austria Group. Той включва обучения за безопасна работа с интернет за деца. По време на заниманията те се запознават със значението на сигурността при работата в световната мрежа и как интернет може да бъде от полза, за да се учат нови неща.

„Природа с бъдеще” е шапката на традиционния проект „Мтел еко грант”, който стартира през 2008 г. Чрез него Мтел дава еднократни микрогрантове (до 10 хил. лв.) за екологични проекти. Целта е така да се финансират по-малки инициативи, които трудно биха получили субсидии по, да кажем, европейски проекти. Зад тежките имена на финансираните области, които например звучат по следния начин: „Насърчаване и популяризиране на практики за биологично земеделие“, се крият конкретни малки каузи: биоградинка в някое училище или мобилно приложение за професионално събиране на полева биологична информация.

„Спортисти с бъдеще” е направлението, което обединява каузите, насочени към младите спортисти, и допълва многото спонсорства на телекома. Така партньорството с Българска федерация ски се допълва с внушителния проект „Научи се да караш ски”, в който Мтел помогна на федерацията да качи на ски 4000 деца. Компанията също така финансира футболни и лекоатлетически турнири – като така застава със своите каузи зад имиджовите партньорства в спорта.

Това може да звучи достатъчно, но пред Мтел има и много нови възможности, най-малкото заради сектора, в който компанията оперира. Технологиите могат да повлияят на корпоративната социална отговорност – чрез достъпна информация, която може да помогне на потребителите активно да се включат в решаването на социални или екологични проблеми. Това може да звучи като много далечно бъдеще, особено в контекста на средата, която ни заобикаля, но рано или късно ще стане реалност. И товага Мтел ще е насреща – като един истински технологичен лидер!

За каузата

По данни на Агенцията за социално подпомагане 2380 приемни семейства в цялата страна се грижат за 2380 деца. 80 от приемните семейства в страната са доброволни, а 2300 получават възнаграждение за упражняването на професията „приемен родител“. Отново по данни на държавата 127 деца се отглеждат от доброволни приемни родители, а 2253 – в професионални. Само от началото на 2015 година до края на юни са утвърдени и вписани в регистрите нови 160 приемни семейства. От началото на годината до края на юни нови 619 деца са настанени под приемна грижа.

Интервю

Мирослав Долапчиев: С Мтел инвестираме в децата, а тази инвестиция се връща, защото е инвестиция в бъдещето

iedineaa-aieai%c3%b7eaaОт 3 години Мирослав Долапчиев е председател на Националната асоциация за приемна грижа (НАПГ). Смята, че с помощта на много приемни родители, партньори и подкрепата на неправителствени организации успяват да създадат общност, която през приемните родители да защитава интереса на децата. Иска приемната грижа да стане по-прозрачен, по-ясен и по-предвидим процес. Именно по този начин приемните родители имат шанса да се развиват по-добре, а децата да получават най-добрата грижа през времето, когато живеят при тях.

Трудно ли се взема подобно решение – да се грижиш за непознато дете?

Преди да станем приемни родители, имахме опит с деца, които са настанени в домове за деца. Знаехме, че трябва да се случи нещо повече от това, което правехме дотогава. Никак не ни беше трудно да вземем това решение. Просто разбрахме, че приемната грижа е най-добрата алтернатива, която може да има едно дете извън семейството си.

Как дъщеря ви прие, че ще има по-голяма (приемна) сестра?

Тя винаги е била с нас, още от много малка, когато сме ходили по домовете и по улиците да раздаваме храна. За дъщеря ни не беше някаква изненада, че искаме да направим нещо подобно. В началото беше дори в еуфория: страхотно, ще имам сестра! Но всъщност не е чак толкова лесно. Всяко дете, особено настаненото преди това в дом, пристига с дефицити, които трябва да бъдат преборени в много кратък период от време. Така че в началото на дъщеря ми й беше малко трудно да свикне с това, че вкъщи има още едно дете, което отнема от вниманието ни. Колкото и да се опитваме да е еднакво, винаги има някаква такава борба. Сега, когато я няма, вече може да се види с по-голяма яснота колко всъщност близки са били и колко й липсва. Това са факти, които са помогнали на дъщеря ни да разбере, че наистина сме направили нещо наистина много важно в живота на някой друг.

Какви са най-големите трудности, с които се сблъскахте като приемен родител?

Може би детето беше много малко, а когато е по-малко детето, са по-малки и проблемите. Някак си бюрокрацията може би е едно от нещата, което мен и досега ме мъчи, както и непрекъснатият контрол, целият процес по настаняване в приемно семейство… Но да виждаш нуждите на детето и да се опитваш да му помогнеш да превъзмогне трудностите може би е най-голямото предизвикателство. Когато собствената ти дъщеря или син са близо до теб, не обръщаш толкова много внимание на тези неща, тоест процесите изглеждат някак си нормални, всичко е окей, детето ти се развива. Но когато идва от друго място – отвън, от институция, то има своите плюсове и минуси и трябва наистина да дълбаеш много надълбоко, за да можеш да извадиш най-доброто от него.

Какви качества трябва да притежава човек, за да стане приемен родител?

За мен отдадеността е много важна. Най-доброто за детето е да живее в семейство. Ако си готов да му се посветиш, и да нямаш други умения, можеш да ги създадеш, да се научиш. Но най-напред трябва да те е грижа, да ти пука! Не може да си приемен родител и да го приемаш само като работа. То си е работа, но не бива да я вършиш без сърце. Просто няма да издържиш, няма да можеш да се справиш нито ти, нито детето. Често приемните родители ги учат да не се привързват, смятат го за нещо лошо. Но привързаността всъщност помага изключително много както на детето, така на семейството.

Приемните родители в България поддържат ли връзка помежду си, споделят ли проблемите и тревогите, които ги вълнуват?

Напоследък – да. И то благодарение на партньорството ни с Мтел. Националната асоциация за приемна грижа е неправителствена организация, в която членуват основно приемни семейства. Благодарение на подкрепата на Мтел ние успяваме да организираме срещи за учене, семинари, различни събития за деца – лагери, обучения. По този начин правим възможен контакта между приемните родители. Имаше много дълъг период, в който трябваше да окуражаваме хората да говорят открито, да застават с имената си зад проблемите, които имат. Доста време просто се пускаха анонимни писма, искаше се някаква помощ. В И две-три години по-късно хората са по-обединени. Факт е, че приемните семейства преди се страхуваха да си пускат децата на лагерите, които организираме, заедно с Мтел. Сега вече са готови те самите да дойдат с тях, толкова искат да се събират, че няма място за всички. Ние с вас инвестираме в децата, а това е инвестиция, която се връща, защото е инвестиция в бъдещето.