По повод 25-тата си годишнина издателство „Колибри“ организира едно от най-интересните арт събития за сезона.

Филмовият фестивал „Синелибри“, спонсориран от Мтел, показва на публиката в София, Варна и Пловдив шедьоврите, които са еднакво силни на книжните страници и на големия екран.

По този повод на гости в блога ни е Нина Ганчева от киноблога Melange.bg. 25-годишната възпитаничка на Софийския университет ни разказа своите впечатления от филма по бестселъра на Юнас Юнасон – „Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна“. След нейния текст сме убедени, че няма невъзможни неща. Особено ако се решиш да направиш крачка навън.

Рецензия

От безброй ревюта за „Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна“, най-накрая и аз успях да прочета книгата, да гледам филма и да драсна няколко думи за него. Отдавна се канех да прочета романа, а след това да изгледам и екранизацията.  Изхождайки от заглавието, не мога да отрека, че от самото начало ме заинтригува. Какъв е толкова този старец, че освен забавен, може да бъде и сериозен? Шведският автор Юнас Юнасон, доскоро не толкова известен сред българските читатели, придобива популярност с пълното си посвещаване на романа, който му се отблагодарява подобаващо, бивайки преведен на 35 езика. Преди да се впусна в разсъждения относно сюжета и героите във филма, ще си позволя с няколко думи да споделя впечатленията си и за самата книга.

fullwidth.8cc4ddf3Снимка: Тhedissolve.com

Алан Карлсон е ярък и колоритен образ, осмелил се да напусне  старческия дом, на стотния си рожден ден, броени часове преди организираното тържество, по случай празника му. Той дръзва да пропусне подобно „събитие от висок ранг“, но също толкова незначително за самия него, като важна фигура, участвала през целия си живот в най-големите събития на XX-ти век.

Парадоксалното и абсурдното, вървят паралелно с пълната незаинтересованост на Алан към политиката, довели до безбройните му запознанства с високопоставени личности, като Труман, ген. Франко, Сталин, Ким Ир Сен, Шарл дьо Гол и Чърчил.

Филмът е от 2013 година и е на режисьора Феликс Хернгрен, като сюжетът протича до такава степен динамично, че зрителят се пита кои от събитията са реални, биха могли наистина да се случат или вече са се случвали?  В даден момент се объркваш и си казваш: Откъде започна – докъде стигна? Роберт Густавсон, по естествен начин се вписва, влизайки в ролята на стареца Алан Кралсон, чийто девиз гласи:

– Нещата са такива, каквито са, независимо какво правиш и каквото е имало да става, е станало!

I@045394_LСнимка: Presto.com.au

Независимо колко абсурдна може да бъде една ситуация, щом се е състояла, ние не бихме могли да бъдем нейни съдници, подлагайки я на съмнение или оспорвайки факти.

Неведнъж в предишни рецензии съм изразявала слабостта си към скандинавското кино, а филмът се нарежда сред шестте най-гледани шведски продукции на всички времена.  Историята от една страна разсмива зрителя, но от друга страна хуморът и гротеската могат да бъдат доловени с известна изтънченост и усет за подтекста. Абсурдът, приключенията и смехът присъстват под различни форми в представлението на старчето. Едновременно протичат две сюжетни линии – настоящето (след напускането на Алан на старческия дом) и в миналото – последователно проследени ретроспективни моменти от детството, през приноса му във важни световни събития, до неговия стогодишен юбилей. Един, обикновен на пръв поглед старец, подценяван заради възрастта, се оказва не толкова безобиден и безпомощен. Способен е да се впуска в безброй премеждия и да се запознава с редица приятели по пътя, срещайки се с емблематични исторически личности от целия свят, като винаги оставя следа след себе си. Алан Карлсон е изключително колоритен и запомнящ се образ, не само с постиженията си, но и с безкрайния си позитивизъм, здрав разум и малко късмет (други биха го нарекли добро стечение на обстоятелствата, в полза на любимия герой). Групата, която заформя по пътя си са: Юлиус Юнсон (Ивар Викландер), вечният студент Бени, Хубавицата Гунила (Миа Скерингер) от Езерната ферма, слоницата Соня, инспектор Аронсон и босът от престъпна организация „Never Again“ – Йердин.

The_Hundred_Year-Ol_727431aСнимка: Тhetimes.co.uk

Закачливата мелодия в лицето на Мати Бие се вписва добре в хумористичните моменти. Сценаристите Феликс Хернгрен и Ханс Ингемансон обективно успяват да извлекат най-същественото от съдържанието на книгата, да следват смисловата и хронологична линия, заедно с ретроспекциите и да акцентират на ключовите моменти.

Когато, дори за миг си помислим, че Карлсон е на косъм от смъртта и всичко вече е свършено, то едва сега започва! Винаги има накъде повече нещо да се обърка, предизвикателствата се появяват едно след друго, тръгвайки от Студената война и стигайки до атомната бомба. Така нареченото „безобидно“ старче е готово да помогне на всеки, да се посвети изцяло на поставената му задача и да се отзове навсякъде, без значение коя е държавата или личността. Сарказмът е застъпен в човешките взаимоотношения, в глупостта на Херберт Айнщайн, в наивността на вечния студент, продавач на хот-дог – Бени и не на последно място във войните.

the-100-year-old-man-who-climbed-out-the-window-and-disappeared-7Снимка: Аtfworld.wordpress.com

Какъв по-хубав финал от коктейл на плажа, красива гледка и Бали? След толкова забъркани каши, нашият богат герой е редно да бъде оневинен и възнаграден подобаващо. А ако смятате, че руснаците са ненадминати в пиенето, то е защото още не сте се запознали със шведа Алан.

– Така, така – каза Алан и погледна към изпадналия в безсъзнание китайски войник в краката си. – Никога не се опитвай да надпиеш един швед, освен ако не си финландец или поне руснак.

Да си експерт по динамит и експлозии не е лесна работа – не мислите ли?

– Много хора са ми крещяли в живота. От кондуктори до диктатори. Сигурно и аз съм крещял.

robert_gustafsson_music_box_filmsСнимка: Fdncms.com

Банда мотористи, кражби за спорта, престъпна организация, куфар (Пълен с какво? – вижте сами!), трупове в багажници, камикадзета в Джибути, слон?!, психиатрична клиника, алкохолен делириум: са малка част от сюжетния пъзел, а ако все още не сте прочели книгата, то поне изгледайте филма и подредете главоблъсканицата, заслужава си!