Наближава времето, когато няма да е необходимо да ходим до театралните зали не само за билети, но и за да гледаме това, което поставят. Как ви звучи подобна перспектива? Наивно – едва ли, арогантно – може би, но със сигурност – удобно и доста по-достъпно.

Технологиите неизбежно поглъщат изкуството. И това е процес, който не можем да спрем. Въпросът е тази асимилация да бъде приемлива и за изкуството, и за технологиите. Уви, многобройните опити засега доказват, че технологиите все още не са в състояние да бъдат двигател в създаването на изкуство.

Но добри примери все пак има – и по света, и у нас. Става въпрос за два грандиозни спектакъла, реализирани по класически произведения: „Квартет“ в зала 1 на НДК и най-пресният пример – от Киномания 2015 – отново класика, Шекспир с вечния „Хамлет“ и мегаталантливия Бенедикт Къмбърбач.

Бенедикт Къмбърбач в ролята на датския принц. Снимка: НДК

Най-доброто от британския театър

Прожекцията на „Хамлет“ е специално издание на програмата National Theatre Live за излъчване на най-доброто от британския театър в кина по целия свят. Пиесата на режисьорката Линдзи Търнър с Бенедикт Къмбърбач се играе в лондонския арт център „Барбикан“, а билетите за него бяха изкупени близо година преди премиерата, състояла се на 25 август.

У нас, чрез директна видео връзка, зрителят гледа случващото се на сцената чрез камери, поставени на най-добрите места в залата в Лондон. Камерата не пречупва усещането за театралност, а дава възможност да изпитаме това, което турнетата не ни дават възможност да направим – живия театрален спектакъл на сцена, коментира пред БНР Любов Костова от Британския съвет в София.

Няма да е далеч времето, когато подобна възможност бихме могли да имаме за всяка постановка от всяка една точка на света. Тогава твърдението, че изкуството няма граници, би имало съвсем реално покритие.

Българският пример

Смазващо силен текст е в основата на „Квартет“ от Хайнер Мюлер – страстен, скандален, еретичен, еротичен, ироничен, на ръба на порнографската прелест, създаден по скандалния роман „Опасни връзки“ на Шадерло дьо Лакло. Режисьорът Явор Гърдев се е нагърбил с нелеката задача да подчини на чисто човешката си мощ огромно за стандартите на театъра пространството – сцена и зала 1 на НДК, както и екип от над 60 човека.

„Квартет“ на Явор Гърдев. Снимка: НДК

Проектът е уникален и с това, че се опитва да обедини театър, кино и един нов подход, включващ необичайна технология в реално време – motion capture. Тя предоставя възможност да се играят персонажи, които са в 3D виртуална среда, от актьори, играещи в пространство, снимано от 10 инфрачервени камери. Технологията се използва в киното – актьорите влизат в специални костюми, движенията им се сканират, което после придава изключителен реализъм на анимационни и компютърно генерирани образи.

Костюмите са снабдени с датчици

които засичат всяко движение и дават сигнал на камерите около площадката, на която се развива действието. Това дава възможност виртуални персонажи, създадени в 3D среда, да бъдат слагани върху актьорите и да бъдат прожектирани в реално време на екрана. Постига се нещо много важно за пиесата – размяната на персонажите и размяна на половете по време на игра – похват, позволяващ пълно разгръщане на текста на Мюлер. Така, актьорите движат свои дигитални двойници (аватари), изработени специално за представлението.

И „Квартет“, и „Хамлет“ са доказателство за необратимостта на процесите в изкуството, създаващо се на световно ниво. Изкуство, което уважава зрителя – но не със снизхождение, а със зачитане на неговия интелект. Нещо, което все по-рядко можем да отнесем към днешните културтрегери.