Колкото повече започва да се формира някаква дефиниция за икономиката на споделянето, толкова по-разнообразна започва да става тя. Все повече сфери от нашето ежедневие се превръщат в нови пазари, появяват се нетрадиционни източници на предлагане и начини за по-ефективно използване на ресурсите. Различният подход на икономиката на споделянето създава и някои предизвикателства пред нейното развитие. Първото е свързано с регулациите – сферата е нова и се опитва да промени традиционни бизнеси, които в доста случаи подлежат на стриктен контрол. Най-явният пример е приложението за споделено пътуване Uber, което доведе до спорове с редица регулатори и местни власти по целия свят. Второто предизвикателство е сигурността на предоставяната услуга и данните на потребителите, а трето е свързано с опасенията, че нишата се ползва като елегантен начин за укриване на данъци. Според редица експерти ползите от икономиката на споделянето са доста повече и могат да променят напълно начина ни на мислене. Самата тя е отражение на безкрайните възможности, които разкри масовото навлизане на смарфтоните и другите мобилни умни устройства. Както и че щеше да е невъзможно да се направят бизнеси като Uber и Airbnb без наличието на умните телефони. Подобно на смартфоните, вече и тя започва да навлиза масово. Колкото повече се случва това, обаче, толкова повече ще тя ще зависи от начина, по който властите по света ще решат да я третират и съответно до каква степен ще решат да я регулират.

Безброй приложения

Едни от най-пулярните споделени услуги се предлагат от мобилните приложения Uber и Airbnb. Първото предлага на потребителите да намерят други такива, които със собствените коли да ги закарат от едно място на друго. Второто предоставя възможността на потребителите да наемат апартаменти под наем за ден, два или седмица от други частни лица, които ги отдават. Паралелно с тях се появяват подобни услуги, които се конкурират помежду си – като Blablacar, Lyft, Couchsurfing, 9flats и други. Но с това изобщо не се изчерпва идеята за икономиката на споделянето. Вече има цяла вълна от нови компании, които предлагат най-различни услуги и предмети, които потребителите да споделят срещу съответната такса. Услугите, които предлагат, варират значително. Компании като PeerShip или Shyp използват обикновени хора да доставят стоки в техните региони срещу заплащане. Други пък имат на пръв поглед екстравагантни идеи – като услугата MealSharing, например, която позволява на потребителие да намират местни любители готвачи, за да пробват техните ястия, или пък да споделят обяд или вечеря с непознати.

Икономика на споделянето куче

Bark’N’Borrow позволява на потребителите да споделят домашните си любимци. Снимка: Bark’N’Borrow

 

Искате да имате куче за ден или само да го разходите? Няма проблем – BorrowMyDoggy е  за вас. То помага на собствениците на кучета да ги предоставят на други хора, които не разполагат с домашен любимец, да ги разхождат или да ги гледат през деня. Споделянето на дрехите, които не ползвате, също не е от вчера. Приложенията като Yerdle, например, стартират като аукциони за продажби на дрехи втора употреба, но в един момент позволяват на потребителите да ги дават и взимат под наем за определен период от време. По този начин те влизат в сферата на икономиката на споделянето, тъй като даден ресурс се предоставя временно срещу заплащане. Обсегът е новите услуги е доста голям и те излизат от предоставянето само на физически предмети, като някои дори обхващат комунални услуги. Подобен е случаят с Yeloha – онлайн платформа, в която собствениците на соларни панели по къщите си могат да предлагат неизползваната електроенергия на други потребители.

Примерите се роят с всеки изминал месец, като за момента повечето подобни услуги обхващат най-вече американския пазар.

Ново мислене

До голяма степен икономиката на споделянето е отражение на тенденцията хората все повече да се ориентират от „притежаване на продукти“ към „потребление на услуги“. В дигиталния свят този процес намира израз в начина на слушане на музика: например, потребителите вече рядко съхраняват своите песни на устройство, а предпочитат да слушат изпълнителите онлайн, като например в YouTube, Spotify или Rhapsody. В случая, обаче, става въпрос за споделяне на притежаваните ресурси от едни потребители с други, без да е задължително те да се познават. Чрез новите технологии като смартфони и мобилни приложения е възможно да се изгради подобно доверие. Хората, които все повече се ангажират в икономиката на споделянето, се увеличават. Според проучване на PriceWaterhouseCoopers през 2015 г. в САЩ около 43% от потребителите смятат, че притежанието в момента е по-скоро тежест, отколкото полза. Изследването показва още, че 19% от населението участва в икономиката на споделянето, а 44% са запознати с нейното естество. Основните потребители или две трети от тях са хора в най-активна възраст от 18 до 44 години и с ниски и средни доходи. Това са доста преспективни ключови групи, които дават предпоставки за все по-голям растеж на сектора, както откъм потребители, така и откъм сегменти, в които да се развива.

Предизвикателствата

Основният въпрос с икономиката на споделянето е всъщност контролът над услугата и качеството. Регулации за тези сегменти няма и се води спор дали всъщност това са онлайн платформи или предоставят реални услуги и продукти, които „прескачат“ правилата.

Таксиметрови шофьори протестират против Uber, като ги обвиняват, че не спазват правилата.

Таксиметрови шофьори протестират против Uber, като ги обвиняват, че не спазват правилата. Снимка: Aaron Parecki flickr/CC

Затова главните предизвикателства на компаниите от икономиката на споделянето са свързани най-вече с регулаторите и местните власти, както и с това да предоставят достатъчно механизми, с които да гарантират качествени услуги на своите клиенти и потребители. Поради тези причини доста от компаниите вече се сблъскват с подобни проблеми – те трябва да адаптират частично своите бизнес модели, така че да могат да влязат в нормативната рамка. В някои градове, например, Uber са задължени да дадат статут на служители на своите шофьори, които предоставят услугите им.

Идва моментът, в който икономиката на споделянето трябва да реши как да намери своето място сред традиционните бизнес модели, както и  да успее да убеди властите да изработят балансирана нормативна рамка, в която едновременно да се регламентират услугите за споделяне, без да се неутрализират ползите от тях. В този смисъл бъдещето на споделените услуги, които имат голям потенциал, зависи не само от компаниите, които ги развиват, но и от регулаторите, които трябва да намерят балансиран подход в контролирането му.