Време е да ви запознаем и с четвъртия победител в конкурса „4Gрадски“ – Свилен Димитров. Той спечели в надпреварата със своя разказ „Политика за живот“. 

SvilenDimitrov

Свилен е на 33 години от Шумен, но от 15 години живее във Варна. Работи като електротехник, но от 5 години се занимава с писане на текстове. Решава да участва в конкурса, защото според него това е интересно предизвикателство с оригинална тема. Допълва, че „това е нещо, което не бива да се изпуска“. Любимият писател на Свилен е Клифърд Саймък.

Политика за живот

-А вие с какво се занимавате?

Аз съм майка. – отговори Лили – Също и много заета домакиня, която живее на скорост… трябва да чистя, готвя, също да поливам цветята, между другото, кактуса ми започна да вехне, но си мисля…-

-Извинете – прекъсна я жената от проекта за повишаване на квалификацията – нека дадем време и на другите колежки.

-Да, разбира се, само да обясня с какво се занимавам, освен това съм и активна участничка по интернет форуми, помагам на много хора и давам съвети за какво ли не, дори…-

-Моля ви се госпожо, нека продължим с дискусията.

-Продължавам, да, ако телефонът ми бе по-просто устроен, защото непрекъснато ми създава проблеми, дори за влизането в интернет трябва да отваряш редица икони и да отговаряш…

Млъкнете най-накрая – викът на ядосаната жена прокънтя в сякаш празната стая.

Лили стана, извини се и излезе. Тя не бе очаквала подобно отношение, въпреки че често се случваше. След като детето й започна училище, изведнъж се оказа с много свободно време и се опитваше все някак да го запълни. Нямаше начин да няма и за нея някакво място в този град.

Прекоси булеварда и навлезе в началото на парка. Той се виеше покрай четири квартала, имаше огромни дървета, стотици километри алеи и река, придаваща му живот и свежест. Лили обаче спря още при първата количка за пуканки, поръча си голям пакет и седна на най-близката пейка, за да е наблизо в случай, че пак й се прияде. Започна да похапва от пакета и се заслуша в радиото на човека с пуканките.

Новините в дванайсет. Катастрофи, политика, цените на тока и т.н. и накрая – нещо интересно. Днес е Световен ден за предотвратяване на самоубийствата. Интересно наистина, по телевизията сутринта бяха казали, че е Световния ден на първата помощ, не на самоубийствата. Извади телефона си и се зае да провери. Написа на клавиатурата „Световен ден на“. Изчака, но нищо не се случи. Проклетия телефон. Нищо не намери. Реши да пробва друго търсене и написа „Международни дни“.

В крайна сметка излязоха някакви линкове, но явно беше объркала бутоните, защото на екрана се показаха резултатите за Световен ден на Международни дни.

– Ама разбира се, как никой не се е сетил по-рано! – извика Лили пред учудения поглед на човека с пуканките.

Никой още не бе измислил такъв ден. Световен ден на международните дни. Лили щеше да е първата, която да го предложи. Написа в телефона си „Регистрация на инициативен комитет“. Прегледа резултатите и видя, че се извършва в Сметната палата. Зачуди се защо там, но реши, че още днес ще отиде.

От гишето млада госпожица, гледаше изпитателно всеки от опашката. Когато дойде ред на Лили, тя прекрачи смело напред и заговори.

-Здравейте, искам да регистрирам инициативен комитет.

-За какво ще бъде този комитет?

-За обявяване ден на международните дни.

-На какво?

-Световен ден на международните дни. Още няма ден, за международно признание на международните дни. – Лили пое дълбоко дъх – Всички тези дни, олицетворяват борбата на човечеството с различни несгоди, житейски проблеми и промотират важните глобални инициативи. Това ще бъде ден, който ще обединява всички други дни и всички хора ще празнуват.

-Добре госпожо, но първо трябва да имате регистрация в ОИК.

От Сметната палата Лили наистина отиде в ОИК, но от там й обясниха, че инициативните комитети се регистрират само за избори, а не за международни дни. Препратиха я към съда, но вече беше затворено. Лили се прибра директно в къщи. Захвана се с готвене. Когато се прибраха мъжът й с детето всичко беше готово и масата сложена.

-Мамо, пак ли пиле с картофи?

-Разбира се, какво друго? Трябва да изядем картофите, които са започнали да покълват, а когато покълнат е вредно да се ядат, а и пилето е започнало да…

-Добре, давай да ядем – обади се мъжът й.

-Утре мога да сготвя пиле с ориз, че на пилето му изтича срока на годност, но оризът май е на свършване, въпреки че ще стигне за едно ядене, само че аз мислех…

-Давай да ядем – повтори мъжът й.

-Добре, тъкмо ще гледаме и новините. Знаете ли, че днеска е Световен ден за предотвратяване на самоубийствата, а също и ден на първата помощ и аз си мисля…

-Не можеш ли поне за малко да млъкнеш! – не издържа той

Тя забеляза, как двамата бяха вперили поглед в телевизора.

Мамо, помълчи малко – детето я погледна умолително – ще можеш ли? Поне за ден, два?

-Ето и детето ти го каза.

-Добре.

Тя едва произнесе последната дума. За детето си, бе готова на всичко. Дори и наистина да спре да говори. Без да обели и дума, след вечерята тя се прибра в спалнята, където не й остваше нищо друго освен да продължи да си разучава телефона. Не знаеше какво точно бе натиснала, но се оказа, че бе записала всичките си обяснения  пред лелката в Сметната палата. Реши да го използва.

На сутринта, след като изпрати семейството си мълчаливо, Лили отиде направо в съда. Този път гишето беше отворено и когато дойде нейния ред, извади телефона си и пусна диктофона.

Госпожо, разбирам ви, но не мога да ви пoмогна – усмихна се момичето, след като Лилои изключи диктофона – Можете да пробвате в Агенцията по вписванията.

Лили взе такси и стигна до Агенцията по вписванията. От там на свой ред я препратиха в общината, от общината – в Министерството на външните работи, от министерството – към посолството на ООН и Лили точно се запъти натам, когато телефонът й извибрира

Как си? Хайде да обядваме някъде, искаш ли? Стига с това пиле с картофи:)

Точно му пишеше, че бърза страшно много, че посолството на ООН е последният й шанс за идеята й за световен ден на международните дни, но изведнъж се загледа в текста и мигновено изтри всичко.

Стига наистина! Хайде да се видим<3, само това му написа и го изпрати веднага. Международното положение щеше да почака.