Съвсем скоро в София ще пристигне холандският фотограф Ървин Олаф. Той ще бъде лектор на тазгодишното издание на Мтел Медия Мастърс и ще говори за фотографията и креативността. И понеже самият Олаф казва, че бързите промени в технологично отношение го объркват, решихме да задълбаем в темата дали технологичният прогрес дава повече на фотографията или пък я връща назад? Попитахме друг фотограф, който е преминал през „стандартната“ фотография (кой казва кое е стандартно всъщност?!) и достигнал до днешните предимства на така наречената „смартфон“ фотография.

Снимка: Васил Танев

В блога ни гостува Вера Гоцева или както може би е по-известна във фотографските среди  – Lomovera. Тя е фотограф и журналист, с над 15 години опит. Зад гърба си има вече пет фотографски изложби, а снимките й са били публикувани в Huffington Post, Der Spiegel, Granta и други. Вера организира първите по рода си курсове по „смартфон“ фотография на път, чрез уикенд преходи из цяла България.

С нея ще излезем от тъмната фотографска стаичка и ще се „разходим“ в света на фотографията, в който правилата пишеш сам и не робуваш на средството за снимане, а се доверяваш на собственото си око.

Смартфон VS фотоапарат

Ще „изядат“ ли смартфоните фотоапаратите?

Това е подвеждащ въпрос. Винаги ще има пазар на фото техника, но колко по-малък ще е той е друга тема. Това свиване се случва от години, отпреди бума на смартфон фотографията. Проблемът е, че всяка година се вадят нови модели камери, с по-бързи матрици, по-остри, още по-добри и следователно по-скъпи, всичко това още преди да “остареят“ предните. Този балон рано или късно ще се спука, но това ще се случи и с всеки друг пазар, включително този на мобилните апарати, ако не се намери по-умен начин да се продават услуги и продукти. Трябва да се разбере, че потребителят не може всяка година да си купува фотоапарат за 2,3 или 5 хиляди лева, или пък смартфон за 1,2 или повече. Истината е някъде по средата. Винаги ще има хора, които иска да снимат с фотоапарат и винаги ще има хора, които предпочитат да снимат с телефон.

Всеки човек със смартфон в ръка днес фотограф ли е?

Веднага контрирам с въпрос „А всеки човек с фотоапарат в ръка днес фотограф ли е?“ И при двата отговорът е „Не“. От няколко години преднамерено се задълбава противопоставянето на смартфоните и фотокамерите. Всъщност и в двата случая устройството е само средство, за да направиш снимка. Казвам това от позицията на човек, минал през всички възможни крайности. Преди десет години за мен всичко, което не бе снимано на лента, не бе фотография. Постепенно се опитомих към дигиталните фотоапарати. Започнах обаче да отричам силната обработка във Photoshop. После се успокоих и с нея, стига да остава вярна на сниманата ситуация. Преди повече от година открих, че качествена фотография може да се прави и с телефон. Вече не изпадам в крайности, защото съм уверена в собствените си възможности и нямам нужда се крия в отрицания. Фотографията не е в средството за снимане, а в идеята, мисленето, кадрирането, процеса, крайният резултат.

Професионални ли са снимките, правени със смартфон?

Ако наричаме професионални снимки такива, които са в полза на комерсиални клиенти или се превръщат в изложба, модни сесии и прочее – да, снимките правени със смартфон могат да бъдат професионални. Мисля, че това вече не се оспорва от никой, освен от онези закостенели динозаври, които държат фотографията да остане в някакъв смисъл „елитарна“ дейност. Разбирам ги, тези хора са живяли цял живот с лентата, дишали са химикалите за проявяване и са внимавали много. Някои от тях са били успешни, други посредствени. Уважения към уменията им, но да отричаш настоящето е доста страхлива позиция. Живеем във времена на споделяне на знания и умения и колкото повече устройства за снимане, толкова по-добре. Днес дори се снимат филми със смартфон, а тук още има хора, които се чудят дали снимките, правени с телефон са професионални.

Кои са предимствата/недостатъците на мобилната фотография?

Често пъти хората, записващи се на фото-уикендите, които водя, задават същия въпрос. Отговарям им, че най-добрата камера е тази, която винаги е с теб. Мобилната фотография не е по-различна от фотографията по принцип. Има основни техники, които е добре да бъдат спазвани. До голяма степен те препокриват основите на фотографията с камера, но има и самостоятелни. Доброто кадриране и експониране винаги ще бъдат важни. Но и най-правилните, от техническа гледна точка, снимки са нищо ако в тях няма живот. Разбира се в мобилната фотография има собствени нюанси, не я препоръчвам за макро, но пък е повече от достатъчна за пейзажи. Най-голямото предимство е, че с камерата на телефона си, можеш да правиш страхотни фото-истории. Да реагираш на дадена ситуация и дори да снимаш в наратива на фото-журналистиката, просто защото си по-незабележим. Друго предимство е, че само в едно устройство имаш всичко необходимо – и камера, и приложения за пост-обработка. Личното ми предпочитание към мобилната фотография е нейната простота – виждам нещо, снимам го, споделям го или пък не.

За или против филтрите и различните приложения за обработка на снимките?

Приветствам и филтрите, и приложенията за обработка, които се съдържат в телефоните. Лично аз никога не излизам от рамките на смартфона си, не си качвам снимките на лаптоп, за да играя с тях във Photoshop, например. Нямам нужда от това, защото излиза извън разбиранията ми за фотография. Казвам „да“ на обработката, но „не“ на манипулацията, в която например хората добавят елементи, които всъщност не са в кадъра. За мен това вече не е фотография, а красива илюстрация. Отново всичко е въпрос на личен избор. На мен ми стига матрицата на телефонната камера, допълнена от две-три предпочитани приложения за пост-обработка като VSCO или Cameringo.

Какво прави една снимка добра?

Човекът зад нея. Същественото при фотографията е задобективното устройство, а именно окото. Добрата снимка се съдържа в подхода на фотографа, в неговата чувствителност, умението му да разпознава момента. После идва комбинацията от технически принципи на снимане и игра със светлината. И ако нямаш специфични клиентски изисквания е без значение с какво ще снимаш, освен ако не ползваш камери от над 50 хиляди евро нагоре, при които наистина можеш да видиш очевадна разлика в резултата. Най-просто казано добрата снимка вълнува. Тази емоционална реакция не се постига само от комбинирането на правилни технически похвати. Понякога гледаш някаква изпипана снимка, всичко й е точно, всичко е и подредено и нищо не й е наред, защото не те вълнува. Основната причина даден кадър да е добър или не, се крие в човекът зад снимката. В крайна сметка фотографията колкото и да се опитва да бъде обективна е крайно субективна практика на виждане на света.

Има ли мода във фотографията? Какво е модерно този сезон?

Не знам дали „мода“ е правилната дума. Фотографията работи с няколко основни теми, които раздробява на подтеми в засимост от това как се профилира – дали е модна, документална, арт, концептуална и т.н. Тези теми са символични и говорят на всекиго – власт, секс, страх, любов и прочее. Фотографът, движен от някоя от тях, прави едни или други кадри. Тези основни теми се въртят нонстоп, само за да покажат, че единственото ново което можем да измислим е как да подходим към тях. И все пак ако има нещо модно в последните две години, това са начините на излагане в т.нар. зинове – независими хартиени книжки, тип самиздат, които и фотографите използват, за да представят някаква своя хрумка.

Instagram ли е новата изложбена зала/галерия за фотографите?

Instagram е най-интересната дигитална платформа за мен. И като всяка платформа отново начина, по който се използва, я прави една или друга. За някои хора това наистина е новата изложбена зала, за други е своеобразно портфолио, за трети начин на комуникация. Аз съм от последните, които изполват Instagram предимно за визуален наратив на живота. Обичам колкото да качвам, толкова и да гледам снимки. Някои ме впечатляват чисто фотографски, други ме вадят от обувките ми с емоцията, вкарана в тях, трети са просто на приятели. Факт е обаче, че има много фотографи, които използват Instagram, за да се продават.

Къде е границата между изкуството във фотографията и снимката за „семейния албум“?

Важно е да уточним една разлика. Има хора, които мислят дадена идея, разработват я, снимат я, оставят се да се изненадат, докато я движат и понякога накрая вадят изложба. Условно казано това са фотографите, които превръщат процеса в изкуство. Има и хора, които имат необходимост да снимат ежедневието си, само за да го качат после в социалните мрежи или да направят нова папка на лаптопа. Те използват фотографията като средство за комуникация. Понякога първите и вторите са едни и същи персонажи, но само понякога. Хилядите снимки, които се споделят дигитално всеки ден не са фотография в смисъла на изкуство, а снимкопоток, който е част от един по-широк визуален разговор с другите. Тук е границата между изкуството и снимката за „семейния албум“. И двете са еднакво необходими и намирам за арогантна позицията да осмиваш опитите на другите да снимат без значение какво или с какво. За мен по-очебийна граница е тази, която разделя хората на такива, които приемат снимането за cool и такива, за които то е tool. Щастлива съм, че благодарение и на мобилната фотография оставам при вторите.

Насладете се на някои от най-интересните снимки на Вера. Разбира се, правени са със смартфон :)