Най-интересното нещо на света за Константин Павлов е Интернет и седемнадесет години от живота си е отделил на световната мрежа. Поддържа популярен блог. От 2010 година е част от екипа на фондация „Четиринадесети януари“, която специализира в цифровите права и поддържа проекти, измерващи искреността на политическата реч, в защита на медийната свобода и в защита на личното пространство онлайн. В момента е докторант по социология в Софийския университет и като такъв изследва влиянието на интернет технологиите върху обществото.

През тази година Константин Павлов е член на журито на Mtel Media Masters. Победителите в конкурса вече бяха определени от журито, като имената им ще бъдат обявени на 18 октомври. Специален гост на награждаващата церемония ще бъде световноизвестният холандски фотограф Ървин Олаф.

Участието на Константин Павлов в журито на Mtel Media Masters ни даде повод да му зададем няколко въпроса:

• Реших да стана журналист, защото…
Никога не съм взимал такова решение и дълго време имах колебания дали съм журналист. Но още в осми клас правех опити да издавам училищен вестник с двама приятели. После, в същата комбинация, започнахме няколко доста успешни интернет медии. От 18 години се занимавам с интернет медии, редовно публикувам материали в медиите, междувременно си направих и блог. Дори в момента с приятели правя нов проект – „Терминал 3“. След като започнах да получавам и журналистически награди, си казах – това сигурно значи, че съм станал журналист.

• Когато започвах, вярвах…
Когато започвах, вярвах че ако подходиш честно и отговорно към хората, които те четат, те ще ти се отблагодарят пребогато. Продължавам да вярвам в това. В крайна сметка, колкото и хората да са цинични и да говорят глупости от вида „всички лъжат“, всеки има нужда от истина и от честно отношение, както всеки има нужда от глътка чиста вода.

• Най-важният урок, който научих като журналист, е…
Една дребна грешчица може да съсипе материал, в който си вложил душата си и седмици работа.  Грешната цел пък може да ти съсипе месеци и години упорита работа.

• Най-щастлив от професията си съм се чувствал, когато…
Когато някой ми се довери, че е започнал да пише, направил си е блог или е започнал нещо друго, защото се е вдъхновил от това, което съм написал или казал. Има няколко такива случая, които няма да забравя.

• Определям като най-значим в кариерата ми моят материал за…
Интервюто, което с колегата Асен Генов направихме с премиера Бойко Борисов за проекта „Бойкометър“ през първия му мандат, когато той си призна, че е водил разговорите „Ало, Ваньо“. Беше в началото на лятото, нямах никакви намерения да се впускам в такова приключение, но ситуацията беше такава, че или трябваше да направим интервюто в рамките на 24 часа, или може би никога. Хвърлихме се надолу с главата и изглежда си заслужаваше.

• Технологиите промениха медиите, като…
Технологиите промениха всичко, не само медиите. Дадоха власт на безвластните, дадоха в ръцете на хората инструменти, с които могат сами да вършат много неща, за които доскоро им е трябвала помощта на други хора, включително и на журналисти. В момента едно от най-евтините неща е да си направиш медия. Въпросът е, че когато има такова изобилие от медии и медийки, непрекъснато трябва се бориш за място под слънцето, а още по-тежко е, ако искаш и да припечелиш нещо.

• Моята прогноза за бъдещето на медиите е…
Медии винаги ще има и журналистика винаги ще има. В момента в социалните мрежи, в по малки медии и в блогове се публикуват хиляди кратки статуси и по-дълги текстове, които са прекрасни образци на гражданската журналистика. Проблемът не е, че журналистиката или медиите изчезват. Проблемът е, че още не сме уцелили начина, по който да възнаграждаваме труда в тях и медиите като традиционен бизнес умират. Но ще намерим изход. Умират само някои видове медийни формати, които отстъпват част от територията си на по-модерни и по-иновативни формати. Някъде в момента крякат грозни медийни патенца, което ще се превърнат в медийните империи на бъдещето. В един момент ще ни изненадат и ще се плеснем по челото, че всичко си е било толкова очевидно от самото начало.

• Днес българската журналистика…
Днес българската журналистика е в тежка кома, за която допринасят и български, и глобални фактори. От друга страна, отворило се е голямо поле за иновации и експерименти с новите интерактивни формати – с аудио и видео стрийминг, с хибридизирането на офлайн и онлайн медии, с размиването на границата между журналисти и публика и така нататък. Умните, оригиналните и предприемчивите ще оцелеят. Професионалната българска журналистика ще излезе от ъгълчето, където в момента е навряна.

• А има нужда от повече…
От повече самочувствие, от повече въображение и от повече самоуважение. Журналистите имат в ръцете си безпрецедентно мощни и едновременно с това евтини и достъпни инструменти, които технологиите им предоставиха.

• Бих се зарадвал в медиите да чета/гледам/слушам повече…
Повече неща писани без страх и съобразяване. Твърде много съображения се появяват, които пречат да се каже истината на хората, едно към едно. Има начин истината да се каже така, че да не е обидна, да те разберат идеално и да има ефект от нея.

• Това, което бих посъветвал младите колеги, е…
Честното отношение към професията е печелившата стратегия в дългосрочен план. Веднъж загубено, доброто име никога не се връща. Човек винаги има избор и обикновено най-трудният е и най-правилен. Не се ограничавайте само до журналистиката, също така. Може да се окаже, че по ви бива да направите собствена медия, отколкото да пишете в нея.

• Ролята на Mtel Media Masters е…
Ролята на Mtel Media Masters е изключително важна за България, защото дава една от редките възможности у нас добрата журналистика да бъде подобаващо оценена. Полето на технологиите е трудно за описване, защото изисква компетентност в една доста бързо развиваща се област, от която малко хора вдяват, и се искат доста усилия да бъдеш актуален и едновременно с това да не плещиш глупости и всички да те разберат.