Шестата церемония по награждаване на победителите в журналистическия конкурс Mtel Media Masters предстои на 18 октомври. Всяка година надпреварата търси най-добрите журналистически материали, които показват как технологиите, иновациите и научните открития влияят върху живота ни и го променят. По какъв начин, обаче, технологичните промени повлияха самите медии, оплетена ли е днес журналистиката от социалните мрежи и как се правят новини в интернет матрицата, в която живеем: всички тези въпроси бяха повод за срещата ни с Ани Салич и Ники Дойнов, едни от най-харесваните новинарски лица, които са на екран от близо две десетилетия. 

Ани Салич и Ники Дойнов

Ще „изяде“ ли интернет телевизиите?

Ани Салич: Днес всички имаме устройства, които са поне „3 в 1” – на телефона може да се слуша музика и радио, както и да се гледа видео в различни формати, той притежава цифрова фотокамера, функции на персонален компютър и дори игри. Доказателство, че телевизията е излязла вече от своя традиционен доставчик са сайтове като YouTube, MySpace и VBox, които предлагат не само видео клипове, но и цели забавни и спортни предавания, новинарски емисии и шоу програми… И въпреки това смятам, че телевизията ще преживее тази конкуренция… особено в нашите ширини, където традиционно хората са свикнали да гледат и да се информират от екрана. Просто и телевизията постоянно се променя и започва да върви в крак с новите технологии.

Ники Дойнов: Интернет изяде всичко, далеч не само телевизиите! Ние станахме интернет и мрежата стана телевизия, даже много повече. Което, не знам доколко е добре, защото преди се караха на децата, че прекаляват с телевизията – сега живеят в интернет. Можете да дойдете при нас и да ни кажете, че нещо не ви харесва. Но можете ли да отидете при интернет!?

Всеки човек със смартфон в ръка днес репортер ли е?

Ани Салич: Всеки може да бъде репортер със смартфон, ако има достатъчно бързи и точни реакции. За пример – ако си спомняте турският президент Ердоган се обади на телевизионната водеща Невсин Менгу посредством приложението Facetime, докато тя беше в ефир, като призова турците да излязат на улиците, за да предотвратят опита за преврат. Знаете какво се случи след това – едно единствено обаждане пребори военната машина на хората, които стояха зад преврата. Но за да си истински репортер е нужно много повече от смартфон в ръката – да разчиташ на опита си да отразяваш обществено значими събития, да си обективен, да си заслужил уважението и доверието на хората с всичко, което правиш, 24 часа в денонощието.

Ники Дойнов: Не. Той е свидетел на нещо и може да го сподели, далеч преди репортер да го е видял. Но винаги, сигурен съм в това, винаги информацията ще има нужда и от професионално представяне, даже, дори и да не ви харесва, от редакция. Справка, рубриката „Без коментар“ по Евронюз, където материалите са без участие на репортер, напълно натурални, далеч не е сред най – гледаните новинарски предавания.

Каква е разликата между журналистиката и публичното изразяване на мнение в социалните мрежи?

Ани Салич: И двете са отговорност на тези, които ги правят. И в този смисъл и двете могат да доведат до значими последици, но има разлика, защото журналистиката е подложена на контрол и подлежи на наказание, ако не е обективна, а публичното мнение в социалните мрежи може просто да оплюе незаслужено някой и да си остане ненаказано. Така че не можем да поставим знак на равенство между двете.

Ники Дойнов: В отговорността. В мрежата говориш от свое име и даваш свои оценки. И това е много хубаво и лесно.  Когато, обаче даваш информация на далеч по-голяма аудитория и това е твоята професия, твоето призвание – няма място за лични коментари, ако говорим за чисто новинарска журналистика и професионално отношение. Изкушението да направиш собствен коментар е огромно във всеки репортаж или емисия, но дебелите учебници и етиката ти на журналист ти го забраняват.

Какво прави една новина значима/смислена?

Ани Салич: Така наречените новини-news you can use са много полезни за хората, защото там на практика се обяснява как да си спестят някой проблем или как да решат дадено затруднение. НО естествено и всички значими геополитически събития, свързани с конфликти, горива или международни договорености, които могат да се отразят на нашия регион или държава, също са от значение за зрителите ни.

Ники Дойнов: Не знам отговора, защото колкото хора, толкова и мнения за това кое е значимо и смислено и кое не. Ако направим анкета, няма да се учудя, ако много хора кажат, че са гледали емисията ни заради последната новина, която е значима за тях. Но „значимо“ вероятно е по-краткият вариант на „засягащо голям брой хора“, така че смисълът на „водещите новини“ е някъде там.

Как се разпознава достоверната информация в информационното море днес?

Ани Салич: Когато се цитира от всички сериозни информационни източници и печели интереса на публиката не за час или два, а продължава да се следи развитието й ,означава, че е значима за зрителите.

Ники Дойнов: Е, това вече е въпрос на занаят. Всеки, който изкарва хляба си с това, има достатъчно възможности да открие истинската информация в това, дори не море, защото морето е прекрасно нещо, а в това информационно блато, в което живеем, дори без да си даваме сметка. Обаче, не е лесна работа, особено откакто интернет взе под крилото си блатото.

Технологиите промениха начина, по който аудиторията получава/следи новините, а промениха ли начина, по който журналистите работят с източници?

Ани Салич: Достъпът до информация вече е по-лесен, по- бърз и по-достоверен. За пример, когато се случи атентат в Париж, ние вече предаваме на живо, като използваме първо кореспондентите си на място. Обикновено, още с първия полет за мястото на събитието заминава и репортер. Важно е да реагираме своевременно, за да могат зрителите ни да получат от нас най-бързата и точна информация за дадено събитие, без значение дали се случва в България или в чужбина.

Ники Дойнов: Същите технологии улесниха и нашата работа, ако говорим за пестене на разстояние и време. И все пак, сигурно и в 22-ри век, журналистът, ако още го има, ще трябва да бъде на мястото, за което информира, за да бъде убеден в информацията и източниците си. Иначе, да го кажа така, ретранслираш, а не предаваш информация.

Как влияят социалните мрежи върху качеството на традиционните медии?

Ани Салич: Една теза или информация от социалните мрежи може да насочи вниманието на всички медии в една и съща посока. Едно е сигурно, че освен информационните агенции, всички колеги не пропускат и актуалната информация в интернет, а и не само ние.  Според мен това е правило и за политиците, които много често реагират на вълненията в интернет, създават новини и така предизвикват и нас медиите да отразяваме последствията от споделеното в социалната мрежа. Това е най-лесният начин гласът на народа да стигне до политическите върхове и очаквам това влияние да става все-по осезаемо. Преди няколко години всички канадци се обединиха в обща стачка в интерент срещу повишаването цената на горивата… с 5 цента, представете си, като в момента литър гориво там струва около един лев. Всички те се информираха през интернет, НЕ ЗАРЕЖДАХА една седмица гориво, премиерът им заплаши веригите – монополисти със сериозни данъци и цените бяха свалени. Ето ви ефективен начин за споделяне на информация в Интернет, създаване на новина и отразяване в медиите.

Ники Дойнов: Показват много добре как и колко лесно се манипулира огромна маса хора, често пъти от абсолютно измислени информации, буквално както се измислят приказки. Само че лоши приказки! Традиционните медии, а под това разбирам тези, останали верни на старите правила за проверена информация и качествена журналистика, много лесно могат да залитнат в тази посока на необятни измислици и да унищожат пътя си дотук. Това си е предизвикателство във време на виртуална и всякаква друга реалност в главите на хората.

Успешно ли използва телевизията социалните мрежи като средство за комуникация с аудиторията си?

Ники Дойнов: Всъщност, няма успешно или неуспешно, защото всичко сме в матрицата – ИНТЕРНЕТ! Там живеем и всички сме в социална мрежа, която е доста оплетена.

Знаете ли повече за аудиторията си и нейните интереси във времето, в което почти всеки споделя почти всичко онлайн?

Ани Салич: Като най-голямата медийна компания в България и лидер на телевизионния и дигиталния медиен пазар у нас мисля, че познаваме добре аудиторията си и нейните интереси и очаквания. Нещо повече – стремим се винаги да сме подготвени за случващото се, в унисон с динамиката в нашата професия, следим тенденциите и смятам, че имаме и възможностите, и платформите, с които да достигаме до зрителите и онлайн потребителите по най-атрактивния и удобен за тях начин. Освен в ефир, нашите новини се гледат и в сайта ни Nova.bg и в канала ни във vbox7.com, през мобилните устройства от всяка точка, имаме канал и в youtube  за всички, които искат да ни гледат и в чужбина. Използваме активно FB live и профила ни в Instagram, съвсем скоро ще могат да ни открият в още социални мрежи и популярни платформи.

Ники Дойнов: Да го кажем така… Хората казват, че искат повече добри новини, но често нашите проучвания показват, че най-гледани са лошите новини, проблемите. И не е ли нормално, когато това опира до всеки, когато за проблемите се говори, за да се решават. Така че опитът сочи да не се предоверяваш на всичко споделено, което виждаш в тази прословута мрежа. Освен всичко друго, за което говорихме, журналистите имат и инстинкт, който да ги води.

Спада ли доверието към традиционните медии и може ли да се говори за обезценяване на журналистическата професия?

Ани Салич: Доверието не е нещо преходно и ние се нуждаем от това да вярваме на някого всеки ден, във всяко свое действие. В журналистиката то идва тогава, когато зад него има солиден опит, качество и коректност, натрупани  с години уторита работа, следване на журналистическите принципи и отдаденост. Зрителите усещат всичко това и мисля, че винаги ще имат нужда от тях… дали в телевизионен  вариант,  дали онлайн, или  ще намерят някаква друга форма – времето ще покаже.

Ники Дойнов: Най-традиционната медия – вестниците, получиха първи жестокия удар от технологиите и милиони верни читатели просто спряха да ги купуват. Ръката бързо свикна да държи, вместо хартия, пластмаса с екран. Следващите поколения няма да познават удоволствието от стоенето в кафене с вестник в ръка. По всичко личи, обаче, че и в България, и по света вестници пак ще има, макар и пластмасови или даже виртуални.  Защото ще има хора, които да събират и продават информация по същите стари правила, но с технологии от 21-ви век. Обратното на всичко това е анонимността. Тези, които пишат, снимат или записват гласа си за радиото, тях все още ги наричат – журналисти!