За доста хора онлайн стикерите, които използваме в чат-приложения като Viber или Facebook Messenger, са естествена еволюция на емотиконите. Донякъде може да са прави, макар че историята, концепцията и приложението им са съвсем различни. Емотиконите имат доста по-богата история в телекомуникациите, като дигиталният им вариант се появява още в зората на компютърните технологии и интернет.

Онлайн стикерите, като тези във Viber или Facebook се появяват едва преди няколко години, но бързо набират популярност сред потребителите. Тяхното предимство в сравнение с емотиконите е, че могат да изразяват много по-силно и пълно емоциите на хората в дигиталната комуникация. Освен това, стикерите са инструмент за монетизация на онлайн услугите от страната на чат-приложенията, без да се жертва потребителското изживяване.  За да разберем повече за тях, трябва да се запознаем както с тяхната история, така и с тази на емотиконите.

Предистория и създаване на емотиконите

Първите опити за пресъздаване на емоции в комуникациите може да се проследи още с развитието на морзовия код и телеграфа. През XIX век в наръчници за ползване на телеграфните услуги е записано, че се ползват специални кодове за „любов и целувки“. Първоначално това е числото 73, което в началото на XX век е изменено на 88. Друга следа за потенциално използване на емотикон е в речта на Абрахам Линкълн от 1862 г., в която се съдържа бележката „ръкопляскания и смях ;)“. При нея обаче историците продължават да спорят дали символите накрая са сложени умишлено или става дума за грешка при набора.

За истинско начало на емотиконите и символите на „усмихнато лице“ и „намръщено лице“ (съответно :) и :( ) се смята септември 1982 година. Скот Фалмън предлага двете комбинации от символи да се ползват за маркиране на шеги и на сериозни съобщения. Постепенно вариациите и приложението им се разширяват. От символи те постепенно еволюират в отделни картинки и дори анимации. В момента има всякакви възможности, анимации и безкрайни дизайни на емотиконите. Но тяхната същност остава запазена и до днес – потребителите да могат да изразяват моментните си чувства чрез различни дигитални „лица“.

Появяват се и разклонения на емотиконитеемоджитата, например, са за изразяване на чувства чрез различни картинки. Такива могат да са катерички, мечки, призраци и други. Те започват да се налагат в Япония през 90-те години на миналия век и постепенно се разпространяват по целия свят и в различни приложения. Всъщност, емоджитата поставят прехода от емотикони към стикери.

Онлайн стикерите – от Фукушима до целия свят

В Европа стикерите са популярни основно покрай чат-приложението Viber: едно от първите, които въвеждат подобни графични елементи. Историята на стикерите започва от трагичните събития в Япония през 2011 година, когато силно земетресение удари островната държава и беше последвано от мощно цунами. За голяма част от света то се свързва с аварията в атомната електроцентрала в префектура Фукушима. Заради бедствието южнокорейската интернет компания Naver разработва мобилното приложение Line, което да помогне на японците за бърза чат-комуникация. Причината е, че в този период телеком мрежите на островите нямат капацитет да поемат всички гласови услуги и затова се преминава към онлайн чат-приложения и текстови съобщения.

В началото на 2012 г. Line пуска и първите стикери, които бързо набират популярност. Малко след тях Viber също вижда възможностите им, след като японската компания Rakuten придобива Viber. Почти веднага след сделката през 2014 г. популярното чат-приложение пуска собствени стикери.

Стикерите предлагат много по-богато илюстриране на емоции, като това се дължи на няколко фактора. Първо, става думи за големи картинки, които не е задължително да се ограничават само до емоджи или до един предмет. Те могат да пресъздават цели сцени и състояния, както и да включват по няколко главни герои едновременно. Подобни са и собствените стикери на Мтел.

В България Viber се използва от над 2.8 млн. души, като най-популярните стикери са използвани в над 8.7 млн. съобщения до средата на декември. Те ще са налични напълно безплатно до края на февруари за всички потребители на Мтел.