Как се изграждат бъдещите лидери в медиите? Отговор на този въпрос ще търсят от Британския съвет чрез програмата си Future News Worldwide в рамките на двудневна конференция на 6 и 7 юли в Единбург, Шотландия. 

Срещаме се с директора на Британския съвет в София Любов Костова, за да научим повече за програмата и за да разговаряме за медиите във времето на „постистината“, за ролята на младите журналисти, за това как технологиите промениха медиите и нас – зрителите: все теми, които вече няколко години обсъжда и конкурсът Mtel Media Masters.

Бяхте член на журито в едно от изданията на журналистическия конкурс за технологии, иновации и наука Mtel Media Masters. Какъв според вас е приносът на конкурса?

Когато през 2003 г. направихме обзор на ситуацията в България по отношение на наука и технологии, една от „най-оголените“ сфери беше връзката им с обществеността. Наред с липсата на каквито и да било дейности, които да сближават учените и инженерите с хората, които потребяват продукта на техния труд, а с данъците си и плащат за него, докладът отчете и още един сериозен дефицит – отсъствието на авторска журналистика по научни и технологични теми. Средата качествено се промени оттогава и наред с това започна да се променя отношението на медиите.

Специално място в този процес отреждам на конкурса Mtel Media Masters. Собствената му еволюция през годините – прецизирането на категориите и критериите за оценка, привличането на експерти не само от журналистическата професия, отличаване на аналитичността и съдържателното богатство на материалите, извеждането в ценност на научната и технологична достоверност, превръщането на церемонията по награждаване в истински специален повод за празнуване – това са все стъпки към насърчаване на качествената, съвременна научно-технологична журналистика. А и на модерната журналистика въобще.

Какви са предизвикателствата пред българската журналистика днес според вас?

Никого няма да изненадам: прозрачност в собствеността на медиите, свобода на мнението, спазването на основополагащите за професията принципи за обективност, прозрачност, честност, безкомпромисно прилагане на етичния кодекс. Но ще добавя и за мое най-голямо съжаление, че виждам достатъчно случаи на очевидна липса на култура – езикова култура, обща култура, чувство за мярка. И ако първите проблеми са обвързани в крайна сметка с върховенството на закона, то за вторите отговаря образованието. Бих настоявала за специалност „Журналистика“ да не може да се кандидатства в бакалавърска програма, за да се даде време на личността на бъдещия журналист да съзрее чрез натрупване на чисто човешки опит и познания за света.

Разкажете за инициативата на Британския съвет, насочена към студенти по журналистика и млади журналисти? 

Глобалната програма Future News Worldwide е насочена към следващото поколение лидери в областта на медиите. Организираме международна конференция, която ще се проведе в шотландския парламент в Единбург на 6 и 7 юли тази година с подкрепата на водещи медийни организации като Reuters, Facebook и Google News Lab. Това е възможност за младите хора, които се интересуват от журналистика,  да придобият практически и редакционни умения, както и да се срещнат със световни лидери в областта на медиите.

Тази година е третото издание на Future News Worldwide, но първото, в което могат да участват кандидати от всички държави, включително и от България. В шотландската столица ще се съберат 100 млади журналисти от цял свят за два интензивни дни на презентации и обучения. Разходите по участието на всички одобрени кандидати, включително пътуването до Единбург и обратно, се покриват от Британски съвет. Крайният срок за кандидатстване е 28 февруари, а програмата е отворена за студенти на възраст между 18 и 25 години от всяка специалност, както и за тези, които са завършили в рамките на последната година.

Какво бихте посъветвала младите хора, които сега тръгват по този професионален път?

На първо място, искам да им пожелая да обичат истински професията, тъй като от това ще произтече и всичко, което бих ги посъветвала. А то е – много да четат и да гледат, да са любопитни към света. Да научат граматиката и правописа. Да отстояват правото си на мнение. Да не забравят, че журналистът е там, за да е полезен на своите читатели/зрители/слушатели, а не заради собственото си его. Да си направят труда да познават онези, които информират. Изпадала съм в ситуация да ме интервюира млада репортерка, която изобщо няма представа какво е изпратена да покрие, а на въпроса ми „За кого е вашето предаване?“ да отговори: „Е, как – за всички.“ Не съществуват „всички“. Има публики с конкретни интереси, с конкретни демографски характеристики.

Как според вас технологиите промениха журналистиката?

Достъпът в реално време до информация от цял свят завинаги промени битието на всички ни, а наред с това и на журналистиката. Публиката вече разчита не само на родните медии, за да е в крак с новините от света. Обективността, фактологичната точност, навременността имат нов контекст.  Все по-трудно е безнаказаното манипулиране на данни, когато технологиите подпомагат изграждането на критичния потребител на медиен продукт. Но и тиражирането на постистини никога не е било по-лесно, отново благодарение на технологиите. Ето защо е толкова важно журналистът да има лична и професионална зрялост и устойчивост.

Благодарение на социалните медии вече всеки от нас може да влезе в ролята на репортер. Хубаво или лошо е това?

Плурализъм трябва да има, две мнения по въпроса няма.“ Колкото и абсурдно да звучи този оксиморон, той напълно изразява убедеността ми, че богатството от гласове е нещо прекрасно. А някои от тези гласове са толкова силни и ярки, че оформят мнения по-бързо от която и да е „класическа“ медия. Щом цели революции се подготвят в наши дни в социалните медии, това легитимира мястото им като трибуна. Разбира се, като потребител пък имам правото да избирам кого да „слушам“ и кого да „блокирам“.

Какъв е начинът да неутрализираме „fake news“?

С основните принципи на журналистиката – проверявай всеки източник, търси различни гледни точки, не търси сензация.