Ще се завърне ли наистина Nokia 3310? Точно това се питат мнозина в навечерието на Световния мобилен конгрес 2017 – колосален форум, където дефилират най-модерните технологии: системи за 5G мрежи, смартфони с гъвкави дисплеи, елегантни очила за виртуална реалност, безконтактно зареждане, мигновени плащания…. Всички тези нови технологии са рожби на нова ера – ерата след „мобилните телефони“.

Ще се завърне ли Nokia 3310?

Това ще знаем със сигурност в неделя, малко преди официалното откриване на конгреса!

Но нима не е странно? Имаме сериозни основания да се питаме откъде идва бясната еуфория около хипотетичното завръщане на Nokia 3310. „Омръзна ли ви от батериите с кратък живот и чупливите дисплеи?“ – приблизително с тези думи започнаха статиите си някои от световните хай-тек медии, когато съобщиха първите слухове за завръщането на Nokia 3310.

Напред към миналото
Сантимент…

Независимо от това какво точно ще се появи в неделя на Световния мобилен конгрес, факт е, че споменаването на Nokia извиква у мнозина нотка на сантименталност. Тя не е случайна. Преди появата на мобилния телефон комуникацията зависеше от устройства, които бяха трайно фиксирани върху определено физическо място – ъгъла в хола, бюрото в офиса, стената край стълбите на киното… Появата на първите мобилни телефони бегло загатваше за вероятността това да се промени някой ден. Онези първи модели бяха големи, ръбести, скъсващо джоба тежки, много неудобни за носене. Поради това не след дълго се роди и нарицателното за тях – „ютии“.

Компактни и побиращи се за един джоб, Nokia 3210 и Nokia 3310 бяха сред първите вестители на истинската мобилност. С тях дойде истинската свобода да можеш да се движиш и да имаш връзка, без „ютията“ да ти къса джоба. Да, това бяха първите истински мобилни телефони.

…и прагматичност

Отвъд сантимента обаче има и прагматични причини за носталгията по старите мобилни телефони с бутони. Да, смартфоните са невероятни. Те ни свързват, забавляват, информират. Но напоследък все повече хора решават да се завърнат към телефоните от „старото поколение“, прости и здрави, с малки дисплеи. Пазарът на смартфони не се забавя, но има хора, които предпочитат по-старите модели поради широк кръг причини.

Още през 2014 г. Daily Mail съобщи, че търговците на мобилни телефони наблюдават скок в интереса към „ретро“ моделите.

Батерията е една от основните причини за отказа при някои хора от съвременните смартфони. Те се нуждаят от често зареждане, включваме ги всяка вечер да се „хранят“, а при по-интензивна работа се случва да ни изоставят посред бял ден. И нерядко – точно когато най-много разчитаме на тях. Носим със себе си постоянно кабели за зареждане. Покрай смартфоните се разви цяла нова индустрия – тази на преносимите презареждаеми батерии с USB изход.

Дисплеите – големи и красиви – са крехки и уязвими. Изпуснеш ли телефона, най-вероятно ще се простиш с хубавия изглед на екрана. Смяната му е толкова неприятна, че човек неволно се замисля да си купи ново устройство. Е, в същото време по-възрастните могат да си спомнят колко пъти са изпускали старата 3310 на земята, при това отвисоко, но Nokia-та е продължила да си работи и се е разминала само с драскотина.

Nokia_3310_2

Nokia 3310 носи славата на един от най-здравите мобилни телефони.

Друга причина, поради която хората се обръщат към „старите“ телефони, е търсенето на спокойствие. Смартфоните са навсякъде с нас – вкъщи, в работа, в метрото или в трамвая, непрекъснато сме вторачени в тях. Според някои статистики човек поглежда смартфона си средно 85 пъти на ден!

Затова някои хора търсят спокойствие в прост телефон – такъв, който да им служи за разговори и нищо повече.

Верните фенове

Екатерина Петкова, студентка:
„Използвам „стар“ тип телефон – Nokia 222. Взех го, когато предишните ми телефони се развалиха. Аз си обичам такъв телефон, с бутони. Предпочитам го, защото батерията му издържа много дълго. Изкарва по 3 дни, като се има предвид, че говоря много и всеки ден. Здрави са. Удобни са. На мен телефонът ми трябва за говорене – когато искам да се свържа с някого да му кажа нещо. Ако искам да снимам – имам си фотоапарат. Ако искам да търся нещо в интернет – по-удобно ми да седна е на компютъра. Освен всичко друго такъв телефон лесно се носи в джоба.

Лозан Темелков, маркетинг консултант:
„Моят модел телефон е от 2002-ра, купен през 2005-та като нов. Първоначално заради големите бутони, удобни за SMS, а и форматът ми харесваше. Не го оставям, защото и той не ме е изоставил толкова време. Изпускал съм го от 2 метра, при падане се е разглобявал на всички основни части, след което събран продължава да работи. Най-важното е, че като телефон е добър – чувам гласовете съвсем нормално, разпознаваемо. Държи добър сигнал там, където други телефони го губят. Батерията държи няколко дни спокойно. Не ми се налага да съм в непрекъсната връзка по чат и мейл. Обичам да гледам и слушам града, улиците и хората. Не звучи много в крак с времето, но ми харесва. Имам и Microsoft Lumia 550, но освен като телефон го използвам понякога за снимки и видео при липса на фотоапарат в ръцете.

Иван Попчев, земеделец:
Малка, стара Nokia е моят телефон, нося я постоянно в джоба си. Естествено, че мога да си купя смартфон с голям дисплей, но не мога да го сложа в джоба на панталона и да изляза на полето да работя – ще го изпусна някъде. После ще ме е яд. Малкият е удобен – побира се във всеки джоб. Пък и съм с постоянно мръсни ръце, кални – как се работи с мръсни ръце със смартфон? А този мъничък телефон е издръжлив на зацапване.