Какво е общото между Глазгоу, Рейкявик, Стокхолм и Бризбейн? Във всеки от тези градове градската управа използва данни от популярно спортно смартфон-приложение, за да планира най-адекватно велосипедните алеи в града. Става дума за Strava – фитнес-тракер, който проследява физическата активност на хората посредством GPS. Глазгоу, Рейкявик, Стокхолм и Бризбейн са само 4 от общо над 75 града по света, които използват базата данни на модерното приложение, за да планират по-добре градската среда – велосипедните и пешеходните маршрути.

riding-1269930_960_720
Милиони хора по света използват Strava – услуга, която поне според собственото си описание в интернет е нещо като „социалната мрежа на спортистите”. Техните маршрути се записват и съхраняват от компанията Strava. Агрегирани, тези данни всъщност показват кои трасета са най-предпочитани от пешеходци и велосипeдисти.

Първоначално в компанията се чудели дали тези данни могат да се приемат за достоверни, защото все пак Strava се използва от активно спортуващи хора. С течение на времето обаче станало ясно, че когато става дума за движение из града, и спортистите, и обикновените колоездачи искат едно и също – да стигнат от едно до друго място най-бързо и лесно. Затова не е странно, че от 2013 година насам тези данни се предлагат на градските власти. Индивидуалните данни са анонимни, но системата показва колко са колоездачите, на каква възраст и от какъв пол, по кое време на деня как се движат, по какъв маршрут минават.

cycling-655565_960_720

Огромният обем от информация се анализира продължително време в изчислителни центрове като този в Глазгоу, който се опитва да синтезира информация за маршрути, трупана цяла година. Това помага на градските власти да постигнат възвръщаемост на инвестициите, за да могат да вложат смислено парите от данъците на хората, когато изграждат велосипедни алеи.

Strava Metro е само един пример за хитро използване на наличните ресурси от градските власти. Хитро! – точно това ще да значи думата „смарт“ в израза „смарт-градове“.

Когато данните и инфрастуктурите се използват по този начин, те носят голяма добавена стойност. Когато се изграждат предвидливо, те възвръщат многократно ивестицията си и правят живота на хората в града по-лесен, по-удобен и по-приятен.

Ето още един хубав пример. Изследователски екип от Куинсланд, Австралия, се е заел да направи улично осветление, което не само е светодиодно, но има потенциала да се превърне в умна градска мрежа в бъдеще. Изследователите са оборудвали отделни секции от уличното осветление с ярки LED лампи, които надминават изискванията за улично осветление по съответните австралийски стандарти. Въпреки това новите осветителни тела осигуряват спестяване на енергия с цели 82 на сто. Новите системи за контрол, характерни за уличните LED лампи, позволяват интензитетът на осветлението да се намалява когато и където е необходимо. Така ако улицата остане напълно безлюдна продължително време, силата на светлината ще се намали автоматично.

light-emitting-diodes-568111_960_720

По-интересното обаче е, че наред със спестяването на енергия чрез диодната технология новата осветителна система може да действа като сензорна мрежа. Тя може да събира и предава данни, свързани с транспорта, околната среда, управлението на града, потреблението енергия, безопасността. Може да стане носител на редица приложения за сигурност. Новата LED технология за улично осветление има капацитета да включва функции като например цифрови пътни знаци, системи за видеонаблюдение, говорители, бързи аварийни системи за комуникация и дори зарядни станции за електрически превозни средства.

Хитрото използване на наличните ресурси може да се приложи в най-различни сфери от градския живот. Да вземем за пример една тривиална сцена от движението на градския транспорт: автобус спира на спирка.

wait-254130_960_720

Тъй като спирката е голяма, то навесът за чакащите хора е по-голям от навесите на другите спирки. Неговият покрив е направен от фотоволтаични панели. По цял ден те генерират електрическа енергия от слънчевото греене.

solar-panel-918492_960_720Тази енергия се трупа в батерия, вградена под земята, а токът от нея вечерно време захранва осветителните стълбове около спирката. Те, от своя страна, са светодиодни, т.е. икономични и безвредни. Токът от батерията може да захранва и околните пътни знаци. Самият наклон на навеса на спирката пък е проектиран така, че при валеж дъждовната вода се стича назад и събира в специален „улук“, който отвежда водата в резервоар под земята. gutter-1874282_960_720Тази сбрана вода се използва за напояване на зеленината около спирката и в близката градинка, особено в летните жеги. Вградените в земята сензори сигнализират кога почвата е много суха, за да се задейства поливната система. А токът за помпата, която ще полива с дъждовната вода, идва от същите онези соларни панели, които покриват спирката…

Съществен фактор за тези хитри решения е мисленето в цялост и в мащаб преди изграждането на дадено решение, особено когато се касае до градските инфраструктури. Това цялостно и мащабно мислене е нужно и при провеждането на генерални ремонти. Така например когато се подменя уличното осветление – каквито проекти в момента са особено актуални в много български градове – то би било разумно да се предвиди новите стълбове да послужат и за други цели: за обслужване на системите за видеонаблюдение, където има такива; за преброяване на автомобилния трафик; за монтиране на станции за измерване на състава и кчеството на въздуха; за поставяне на малки WiFi предаватели, така че да може цели квартали да се покрият с безжичен интернет; за зарядни станции за електрически коли и велосипеди; върху стълбовете могат да се монтират фотоволтаични панели, които хем да засенчват осветителните тела, хем да им осигуряват електричество….

manila-1703413_960_720

faucet-2151449_960_720Още един показателен пример в тази посока е опитът на Maynilad – водната агенция на Манила. Maynilad обслужва милиони клиенти на територия с площ над 540 квадратни километра, управлявайки близо 7500 километра водни и канализационни тръби и 19 язовира. През 2007 година, като част от основен ремонт на цялата ВиК мрежа, Maynilad се заема да реализира амбициозна програма за мониторинг на цялата водна система с показатели като движение на водните потоци в реално време. По това време близо една пета от хората в региона нямат вода, а половината от всички останали имат вода само през половината от времето. По време на ремонта обаче дружеството картира потреблението на вода в различните географски области и изгражда сензорна мрежа за мониторинг на налягането, посоката на потока и др. В крайна сметка към 2013 г. то вече обслужва 95 процента от жителите, като 97 процента имат денонощно обслужване, а 99 процента имат достатъчно налягане. В същото време Maynilad спестява 640 милиона литра пречистена вода.

Общото във всички тези случаи и много други като тях е, че технологията – било то по-сложна и усъвършенствана или пък съвсем семпла – е подчинена на цялостно виждане, плод на далновиден и комбинативен ум, който търси как с „един куршум“ може да уцели най-много „зайци“. Можем само да си пожелаем такива хитри и даловидни градски управници, които са готови да извлекат максимума от съвременните технологии.