В разгара на лятото пътуваме неудържимо – някои просто бягат от жегата, други използват дългия летен ден, за да опознаят най-много непознати места, трети просто се потапят сред природата или пък търсят ново предизвикателство. Да се снимаме по време на ваканцията е удоволствие само по себе си. А, за да ни е приятно и да гледаме своите снимки след това, ще ни се кадрите да са впечатляващи. Ето някои базови, но много полезни „хватки“ за ваканционните спомени.

Пейзажи

За снимането на пейзажи – полета, равнини, планини – е най-хубаво да се търси „ниско“ слънце и то да е  зад гърба ни. „Ниско“ е слънцето, когато е близо до хоризонта – рано сутрин и привечер преди залез. Тогава то е нашият естествен прожектор за осветяване на хълмовете и склоновете, които искаме да запечатаме. Ако ги снимаме по обед, когато светлината пада почти вертикално, пак ще имаме снимка, но цветовете ще са „убити“.

turret-arch-1364314_960_720

Сутрин рано или по залез се снимат най-красивите пейзажи. В този случай слънцето е зад гърба ни, сякаш зад лявото ни рамо. Не е ли прекрасно?!

За композицията можем изцяло да се доверим на правилото на третините: разделяме кадъра мислено на три части и се стремим ключовите обекти или линии да съвпадат с разделителните линни на тези третини. Например така:

road-1072823_960_720

Почти всички фотоапарати и телефони имат функцията „grid” / “решетка“, така че спазването на това правило е лесно.

И още нещо. В известен смисъл всички пейзажи си приличат – планините са си планини, езерата – езера, реките – реки… затова можем да си позволим в пейзажа да „добавим“ някакъв местен елемент  – нещо типично, традиционно за точно този пейзаж, което другаде няма как да се види. Защото всички реки са красиви с блясъка на водите си, но Амазонка се вие сред буйни джунгли, а Нил плаши децата с крокодилите си…

snow-616319_960_720

Пейзажът щеше да е магичен и без тази беседка, но нейните състарени дървени керемиди носят „дъх“ на безвремие и безлюдност сред снежната феерия.

Градове

В общия случай за снимане в градската среда важи правило, обратно на това за пейзажите. Ниското слънце в градската среда ще означава големи сенки и твърде неприятни контрасти, затова трябва да се избягва. В града е по-добре да се снима, когато слънцето е по-високо. Тогава светлината му пада върху улиците, осветява колите, хората, павилионите, фонтаните…. Всичко, което ни радва в града.

vienna-171444_960_720

Всичко е озарено от обедното слънце, а сенките са къси. Така изглеждат снимките по пладне. И все пак, тъй като слънчевите лъчи не падат съвсем вертикално, то можем да потърсим по-осветената част от обектите (в случая – сградите).

Ако снимаме хора на фона на градската среда, е добре да се използва светкавица – така се избягват дългите тъмни сенки под носа и другите изпъкнали части на лицето.

business-woman-portrait-1997285_960_720Светкавица се използва задължително и за обекти, които попадат в сенчестата част на снимката.

„Лошото“ време, най-вече облачното,  е благодатно за снимане в градовете. Тогава светлината е разсеяна и озарява равномерно всичко – сградите, хората, дърветата. И в лято, и в зима облачното време е прекрасно за запечатването на чудни градски гледки.

france-2338325_960_720

В дните без слънце небето е белезникаво, но няма дълбоки сенки, тъмни петна и отблясъци – идеално време за снимане в града.

А за да предадем духа на мястото… Е, във всеки град има нещо характерно – нещо, което усещаме, когато сме там, което е особено и специфично за това място. Най-добрият начин да предадем „духа“ на града е да заснемем нещо характерно, което ни носи онова вълшебно усещане. Това може да е формата на пейките, роклята на някоя жена по улицата, калдъръмът между сградите (като в горната снимка), гълъбите край фонтана, величествена сграда или архитектурна забележителност.

new-20211_960_720

Големи обекти

Гледаш го – грандиозно! Снимаш го, прибираш се, поглеждаш снимката – нищо особено. Къде отиде цялата грандиозност?

castle-2451175_960_720

Да се снимат големи обекти – крепости, високи сгради, мегалитни образувания и др. е трудно. За да можем да покажем величествеността им и колосалния размер, нужно е да имаме отправна точка – нещо, с което окото сравнява големия обект. Нещо познато, което разкрива мащаба. Каква по-добра отправна точка от човека? Най-добре е в снимката да преобладава величествената красота, която искаме да запечатаме, но да присъстват и фигури, чиито силуети ни подсказват колко мънички сме ние, хората, пред величието на онова, което снимаме. Добавянето на хора в кадъра помага да предадем мащаба, който искаме да изразим.

spain-79348_960_720

Естествено, за да се постигне това, и големият обект, и човешките фигури трябва да са на приблизително еднакво разстояние.

Снимки на монументи

За добрата снимка на паметници и монументи важи правилото на пейзажа – слънцето да е по-ниско и някъде зад гърба ни, ляко вляво или леко вдясно. Ако е възможно да се улови контрастен фон (например бели фигури върху ярко синьо небе), това подчертава красотата на паметника. Хубаво е в кадъра да не попадат други дребни обекти.

lisbon-927669_960_720

Пътища

Да снимаш пътя – това е може би най-ярката метафора за пътуване.

Необичайните обстоятелства при снимането на пътя винаги помагат за забъркването на магичната формула: ако има мъгла, или наскоро е валяло, или слънцето току-що е залязло, или бурни ветрове накланят дърветата около пътя – това ще е страхотен кадър.

redwood-national-park-1587301_960_720

Що се касае до композиция, винаги е добра идея контурът на пътя да започва от единия ъгъл на снимката или някъде близо до него. Правилото на третините помага за останалото.

+ 3 малки, златни правила
  • Ако попадаме на ново и непознато място, където очевидно културата е много по-различна, трябва да сме предпазливи с камерата. В някои култури, на някои места, за някои хора, снимането може да се окаже нежелано или дори обидно. Неуважението към тези местни особености няма да ни помогне – нито за хубава снимка, нито за хубаво преживяване.
  • Търпението е най-големият приятел за добрите снимки. За един хубав кадър може да се наложи да изчакаме няколко минути (например, за да се оттегли тълпата туристи, застанали за колективна снимка), или няколко часа (за да дойде слънцето до подходящ ъгъл), а може би дори ден – защото някои снимки стават най-хубави в ранното утро!
  • Нестандартната гледна точка винаги е предпоставка за хубави снимки. Мнозина са склонни да правят клиширани снимки – например човек пред входа на известна пещера, точно под табелата с надписа. Тези тривиални пози са също толкова досадни, колкото и издрасканият надпис „аз бях тук“. По-добре е да потърсим онези гледни точки, които малцина биха забелязали. Или, ако се върнем към случая с пещерата, по-добре е да снимаме себе си в момент на провиране в пролуката между сталактитите, вместо пред входа под табелата.sidewalk-657906_960_720