„Всичко в живота се върти около избора. Всеки път, когато решаваш нещо, всичко е въпрос на избор. Решаваш как ще реагираш в дадена ситуация. Решаваш как другите ще влияят на твоето настроение. Избираш как ще ти протече животът“. Това е част от една притча, която набира все по-голяма популярност в социалните мрежи в момента. Абстрахирайки се от конкретната история, която тази притча разказва, остава основният извод: Най-важно е да имаш възможност да избираш. Това важи с пълна сила за всеки човек и за всеки момент в живота. Независимо дали говорим за промяна в професионален или в личен план, винаги е по-добре да имаш възможността да избираш. Дори в непопулярния случай, когато се налага да опишеш някой конкретен футболист, пак можеш да се облегнеш на възможността за избор и да подбереш различен подход.

Винаги е опция да се опреш на сухата статистика. А тя гласи: Футболист №1 на страната си цели 7 пъти, рекордьор по голове за националния отбор, двукратен шампион на Англия, голмайстор на Висшата лига, с цели три загубени финала в Шампионската лига.

Или пък може да подходиш, докосвайки фината струна на миналите емоционални събития и спомените за тях: Хеттрикът срещу Ливърпул, 5-те гола срещу Блекбърн, онзи финт на аутлинията срещу Уест Хам на Олд Трафорд, мачът в София срещу Хърватия, когато

за 30 минути и на един крак

изкова победата с 2:0, десетките волета, пронизвали вратарите в Германия и Англия.

Възможност е и  да изкажеш и личното си мнение: Един от топ 10 централни нападатели в света за последните 15 години, редом до Златан Ибрахимович, Дидие Дрогба, Рууд Ван Нистелрой, Робин Ван Перси, Давид Трезеге и Фернандо Торес.

Най-лесно е, като че ли, да обединиш цялата суха статистика, емоционалните спомени и личните пристрастия в едно. Димитър Бербатов.

Димитър Бербатов е от онзи тип футболисти, а и хора, за които с пълна сила важи максимата за правото на избор. Правото на избор, което е най-важното нещо в живота.

Правото на избор на терена – да подаде в момента, в който най-логичното е да стреля към вратата, изборът да не тича като луд булдог след всяка топка, а да играе с мисъл. Избор, заради който много пъти попадаше под критичния поглед на анализатори и фенове. Правото на избор извън терена – да се откаже да играе за националния отбор на България. Избор, заради който

беше заклеймен като национален предател

въпреки че от почти 10 години движи най-смислената фондация в България – тази, която дава шанс на младите талантливи български деца да се реализират. Изборът да застане с името и парите си зад каузата да помага, вместо удобно да ги пръска, излегнал се в сепарето с неясен поглед зад празните бутилки с алкохол и дима от пурите в заведенията в София, Леверкузен или Лондон. Изборът да има нормално и стабилно семейство, вместо да влиза в жълтите хроники на „Сън“ или „Шок“ с пикантни истории за изневери.

Димитър Бербатов предпочита да има възможности за избор както в професионален, така и в житейски план. И всеки път взима правилния според собствените си възгледи избор.

Някои от решенията, които Димитър Бербатов взимаше през годините, бяха полемични. Колкото и да харесваха футболните му качества, феновете на Манчестър Юнайтед никога

не успяха да приемат по-лежерния му стил

на игра. Голямата част от българските запалянковци, колкото и да са позитивно настроени към него като цяло, трудно могат да приемат абдикацията му от националния отбор, чийто капитан бе дълги години.

LONDON, ENGLAND - DECEMBER 26: Dimitar Berbatov of Fulham celebrates his goal during the Barclays Premier League match between Fulham and Southampton at Craven Cottage on December 26, 2012 in London, England. (Photo by Clive Rose/Getty Images)

Photo by Clive Rose/Getty Images

Много хора в момента критикуват, за да не кажа и осмиват, решението му да продължи кариерата си в Индия. Индия, където Бербатов отново ще е в един шампионат с близкия си приятел Роби Кийн, ще е в един отбор с бившия си съиграч от Манчестър Юнайтед Уес Браун и ще вземе около 1 млн евро за 4 месеца. И докато някои хора все още се подсмихват ехидно, като чуят Индийско футболно първенство, е достатъчно да споменем част от играчите, подвизавали се там за последните десет години: Давид Трезеге, Никола Анелка, Роберто Карлуш, Алесандро дел Пиеро, Робер Пирес, Диего Форлан, Лусио и много, много други.

Преди да се впусне в това предизвикателство обаче Бербатов отново си беше оставил вратичката открехната и взе решението си, базирано на идеята за избора. Вратата стоеше отворена цяла година за оферта от Англия. Тя, за съжаление на футболиста, не дойде. Имаше опцията да продължи в България, но

натискът върху него щеше да е прекомерен

И затова Бербатов взе най-логичното решение. На 36 години той изчакваше златната оферта – последното кеширане в своята кариера. Дестинациите бяха ясни – САЩ, Китай, Индия или Австралия. Бербатов реши – колкото и да му се искаше да изтанцува един последен елегантен танц – прожекторите на дансинга, наречен английската Висша лига или Чемпиъншип, се оказаха изгасени за него. Затова един от най-добрите централни нападатели в света за последните 15 години сега ще обуе, може би за последен път, своите лачени футболни обувки, за да плени и покаже на феновете във втората най-многолюдна държава в света красива игра. Да покаже още някой финт като онзи срещу Уест Хам, или да забие хеттрик в най-горещото местно дерби. Едно е сигурно – Бербатов сам ще избере как ще го запомнят в Индия. А най-хубавото е, че всеки български футболен фен ще има възможността да избере дали да погледа още малко от магията на Бербо по Mtel Sport.

Преките предавания на индийския футболен шампионат в ефира на спортната телевизия на Мтел започват с началото на шампионата през октомври.