Най-значимата в света съвременна експедиция за подводна археология – така учените определят проучването на останките от древни селища и старинни кораби в българската част на Черно море. Окачествяват я още като най-значимата в цялата история на подводната археология в света след изваждането на кораба „Mary Rose” през 1982 година. Проектът „Black Sea MAP” откри на дъното на родното Черноморие древно селище от преди около 5500 години, както и около 60 старинни кораба, сред които и прототип на кораба на Христофор Колумб! Историята се разгърна като филм пред очите на изследователите, National Geographic публикува поредица дълги статии, а историците от цял свят разпознаха образи, които досега са виждали само по антични рисунки.

Havila Subsea

Запознайте се с Havila Subsea – модерен изследователски кораб, който проучва морското дъно при мащабни проекти за полагане на презокеански телекомуникационни кабели и изграждане на газопроводи:

Havila_Subsea

Havila Subsea на морската гара в Бургас

На него работят инженери, геолози и изследователи от норвежката компания ММТ, специализирана в дънните проучвания. За да могат преносните съоръжения да бъдат положени на морското дъно, преди тях по проектотрасето минава ММТ с кораби от мащаба на Havila Subsea и прави щателен „оглед“.

Със сонар корабът картографира релефа на земята под морето. Специализирана геоложка апаратура прави ултразвуков „профил“ на земните пластове в дълбочина. Това дава яснота за здравината и плътността на морското дъно, за да се прецени дали е безопасно преносните трасета да се фиксират там.

Много съществена част от работата на кораба е да открива бомби от военни времена и други опасни детайли по морското дъно, които биха могли да са фатални за телекомункационните трасета и газопроводите – отломки от кораби и самолети, едрогабаритни отпадъци. За целта под вода се спускат безпилотни, роботизирани апарати – ROV:

ROV__02
Всеки от тях осветява с мощен диоден прожектор дъното и заснема с камера с висока резолюция (6К) всичко, налично долу. Данните се предават по оптично влакно към контролния център на борда.

Именно тази висококласна техника, управлявана от екип от най-добрите учени от цял свят – геофизици и археолози – се спусна на дъното на Черно море при българския бряг за най-значимото подводно археологическо изследване, правено някога – Black Sea MAP (Black Sea MAP е игра на думи: „MAP” означава карта, но в случая е съкращение от Maritime Archeology Project – проект за подводна археология).

Всичко, което безпилотните мини-подводници „виждат“, се излъчва в реално време на мониторите в контролния център на кораба:

Control_Centre
На големите екрани геофизиците наблюдават данните от странично сканиращите сонари и т. нар. поддънен профилограф – апарат, който чрез ултразвук “гледа” в наносните пластове – почти като ултразвуковия скенер в лекарския кабинет. Чрез тази техника се проучват структурите на дъното на дълбочина от около 30 метра:

Layers

Prof_John_Adams

Проф. Джон Адамс

След като е картирано дъното и е „преслушано“ с профилограф, екипът избира откъде да вземе проби от дъното, разказва проф. Джон Адамс от Центъра за морска археология в Университета Саутхемптън, който е ръководител на проекта Black Sea MAP за картиране на морското дъно по българското Черноморие.

Идва ред на сондата. Тя изважда от дъното проби – продълговати „стълбчета“, които представляват „разрези“ на морското дъно. Те са с дължина 6 метра. От черноморското ни дъно са взети общо над 80 проби, които се изпращат за геоложки анализ на материалите, посочва проф. Адамс.

За „един миг“ време

Пластовете подсказват, че някога на мястото на Черно море е имало сладководно езеро. Границите между пластовете пък разкриват на учените, че сладководното езеро много бързо се е превърнало в солено море.

Pipes

Част от оборудването за вземане на проби от дъното.

students tske core samples from the sea floor

Студенти вземат проба от дъното. Снимка: Black Sea MAP

Kiril_Velkovsky_photo

Кирил Велковски

„Това се е случило само за няколко десетилетия,“ обяснява геофизикът Кирил Велковски. В историята на Земята няколко десетилетия са същински „миг“.

Сега вече учените имат потвърждение на теорията, че някога в региона на Черно море е имало „потоп“. Е, не е бил може би потоп като оня, при който Ной е спасил по една двойка от всички животни на земята, но е потоп в геоложкия смисъл на думата.

Хората в селищата край езерото са били принудени да изоставят домовете си и да се изселят заради покачващите се води. Миграцията се е случила бързо, за период в рамките на 15 до 50 години, сиреч в рамките на един човешки живот. „Намерихме добре запазени останки от древно селище от преди около 5500 години при устието на река Ропотамо“, разказва проф. Адамс. „Високо над него пък намерихме следи от пристанище“, добавя професорът.

На лов за старинни кораби

Дъното разказва още, че регионът на Черно море е бил оживен и тук са идвали много кораби. Изследователите от Black Sea MAP са намерили около 60 старинни кораба, които са били потопени край бреговете на морето ни – най-вероятно от бури или други неблагоприятни условия, защото следи от битки по тях почти не са открити.

Най-“новият“ от тях е от 19-ти век. Най-старият пък е античен кораб от елинистичния период, открит наскоро. Проф. Адамс казва, че за съществуването на този древногръцки кораб историците са знаели само от рисунките по древногръцки вази, но никога досега никой учен по света не е бил виждал такъв кораб. Този случай не е единствен. Италиански кораб, намерен по време на експедицията миналата година, също се оказал познат на учените само от старовремски рисунки. Имало го по релефи и изображения от Генуа. При откриването му на морското дъно по българското Черноморие обаче се оказало, че корабът е дори по-красив от облика си на рисунката.

Всеки от корабите е заснет детайлно чрез ROV машините. След това на всеки е направен тримерен виртуален модел. Тримерните модели могат да се отпечатват и точно това е направил екипажът на борда на Havila Subseа с помощта на наличния 3D принтер – всеки от откритите кораби си има своя макет на борда:

3D_ships

В относително плитките води останките от корабите могат да бъдат инспектирани лично от археолозите:

Professor Jon Adams

Проф. Адамс изследва останки от кораб на дълбочина 93 метра под водата. Снимка: Black Sea MAP

На по-голяма дълбочина обаче проучването е възможно само чрез ROV:

ROV Interceptor dives

Безпилотният подводен апарат Interceptor потегля за оглед под водата. Снимка: Black Sea MAP

През септември тази година, малко преди края на проекта, учените биват изумени да намерят потопен кораб на цели 2111 метра дълбочина. Това е рекордна дълбочина за подобен род изследвания! Корабът се оказва римски, от около 3 век, съвършено запазен.

Всъщност всички потопени кораби, открити при експедицията, са отлично съхранени заради безкислородната среда на дъното на Черно море. Тя „консервира“ потопените обекти. Поради липсата на процес на гниене останките са толкова добре съхранени, че по тях личат дори фините гравюри, релефи, надписи, има запазени дори и въжета. Дървесината изглежда така, сякаш е накисната във водата вчера:

Wood

За да изучават морското дъно и корабите, в проекта са се събрали най-добрите учени от цял свят: различни по националност, етнос, език – но всички до един запленени от уникалните находки. Освен Центъра за морска археология при Университета Саутхемптън, Великобритания, откъдето е проф. Джон Адамс, в проучванията участват изследователи от Центъра за подводна археология в Созопол, от Националния археологически институт с музей при БАН, от Университета на Кентъки в САЩ, от Университета Сьодерторн в Швеция и от Института по океанография на Елинистичния център за морски изследвания в Гърция. „Всички заедно работихме в страхотно, невиждано сътрудничество“, радва се ръководителят на Националния археологически институт с музей при БАН доц. д-р Людмил Вагалински, сияещ от щастие.

Lyudmil_Vagalinski

Доц. д-р Людмил Вагалински

ROV_Roboarm

Находките

Освен да видят потопените древни кораби в морските дълбини, учените могат и да пипнат някои от находките от тях. Как? Единият от ROV апаратите разполага с роботизирана ръка. Тя е способна на много фини и прецизни движения. С нейна помощ от дъното са извадени някои от предметите, намерени на корабите – най-вече чинии и амфори, в които са били пренасяни стоки (повечето потопени кораби са били търговски и са били пълни с хранителни продукти). Всички те са също перфектно съхранени на морското дъно като самите кораби. Това е позволило и да бъдат изследвани останките от съдържанието им – вино, зехтин и др.

Част от находките са вече обработени, консервирани и готови за показване в музеите. Видяхме ги за първи път на мостика на Havila:

Garnetata
Други пък още се обезсоляват, преди да бъдат изпратени за консервиране:

Delvite

Kalin_Dimitrov_photoВ продължение на три години всяко лято учените влизаха в открито море, за да ”преслушват“ структурата на дъното с ултразвук и да го оглеждат детайлно чрез ROV машините. Равносметката показва, че те са прекарали общо 81 дена в морето, а машините са бродили сумарно над 30 дена под водата.

Всяка проучвателна сесия завършва с колосален обем данни, който след това се обработва от суперкомпютрите на участващите университети.

Очаква се в обозримо бъдеще генерираните 3D модели на корабите да бъдат показани в бъдещия музей на подводната археология, за който в Центъра по подводна археология в Созопол вече имат все по-смели идеи. Корабите могат да бъдат отпечатани на 3Д принтер, казва ръководителят на Центъра д-р Калин Димитров, и най-много си мечтае те да бъдат показани на хората в пълния си размер чрез очила за виртуална реалност.