Можe би сте чули, че AirBG наскоро получи награда – отличие за използване на интернет за развитие и укрепване на демокрацията и гражданското общество. С или без тази награда, AirBG е сайтът, в който всички български граждани, по всяко време, могат да правят справка за качеството на въздуха в селището, където се намират. Данните в картата са дело на доброволци. Това са хора, закупили, сглобили и монтирали малки измервателни станции за отчитане на концентрацията на фини прахови частици във въздуха.

AirBG_27_11_2017__11-30

Когато говорим за наука и учени, обикновено си представяме сложно оборудвани лаборатории и бели престилки, години на обучение и специализация, сложен технически език… Но това все повече се променя.

Тимоти Омер с приятелката си. Снимка: Т. Омер – личен архив

Тим Омер е един от прочутите граждани-учени на новото време, създател на изкуствен панкреас, който сам проектирал, за да си помага в справянето с диабета. Направил го е съвсем сам, независимо от професионалистите, които разработват подобни системи в лабораторни условия.

Работата на Омер е един от нашумелите случаи, които подчертават проблемите на съвременната наука. Докато лабораториите тестват и сертифицират здравните си изобретения, минават по 10-20 години. През това време стотици човешки животи преминават в мъчително чакане. Това кара хората да поемат инициативата и да действат, за да решат своите конкретни нужди час по-скоро, в рамките на своя живот, а ако е възможно – в рамките на времето, в което пораженията са обратими.

Разбира се, делото на Омер повдига редица въпроси. Като изобретател той не тества своята технология чрез комплицираните и задълбочени процеси на проверка и изпитания в лабораторни условия. Но младежът е убеден, че решението му касае неговото собствено тяло и той е в правото си да прави неща, които подобряват живота му, вместо да чака десетки години медицината да благоволи да каже дали неговото решение е годно за употреба.

Снимка: Science Museum

Друг младеж – Тал Голсуърти – е избрал друг път: да работи заедно с професионалисти-медици, за да разработи своето здравно изобретение. Той е проектирал импланти за аорта. Те се изработват чрез 3D проект от медицински материал. Голсуърти не е лекар, но е впрегнал инженерните си познания за създаване на 3D имплантите, след като получил диагноза, която изисква от него „да пази аортата си“. Изработва модулите на 3D принтер. Помощта на медиците в неговия проект е била безценна и сега неговите импланти се произвеждат и за други пациенти по света – такива със сходна диагноза.

Шазиа Али Вебер има „по-земна“ цел: да проследява замърсяването на околната среда ежедневно. Тя е активист за чист въздух в Лондон. Събира данни за замърсяването в своя район и ги използва в кампаниите си, насочени към местните и национални власти. Разработила е прототипно устройство за мониторинг на чистотата на въздуха с размера на кутия за обяд. BuggyAir се свързва с уебсайт, който дава информация за местата с най-високо замърсяване. Устройството подава данните и към по-голяма база данни за замърсяването в целия град.

Това е поредният пример за проект на не-учен, който събира данни за състоянието на въздуха. Същото общо взето правят и активистите на AirBG. Междувременно в платформите за обществено финансиране като Kickstarter има десетки подобни проекти за самоделни устройства, които измерват състава на въздуха и още повече изобретения в полза на други видове изследвания и проучвания.

Моят живот – в моите ръце

Инициативи като горните, меко казано, не са единични. Случващото се е сигнал за ускоряваща се тенденция – проектите за гражданска наука и хакерската култура набират скорост. Без да са учени и изследователи, обикновени хора създават устройства, за които по-рано се считаше, че могат да бъдат конструирани само от учените. Въоръжени със смартфон в джоба, мнозина стават изследователи в полза на развитието на науката. Все повече са мобилните приложения, чрез които ентусиазираните доброволци помагат за развитието на биологията, космологията, океанологията и др. Така днес всеки от нас може да бъде една идея учен.

diy-981404_960_720

Подобна промяна говори за крещящата необходимост науката да бъде по-динамична, по-адекватна на потребностите на съвременния човек и обкръжаващата го среда. Никой не желае да чака цял живот за „революционно медицинско изобретение“, което да облекчи живота му, или да чака с години учените да установят нещо, което е очевидно – каквото е мръсният въздух например.

Отпор или сътрудничество

Не по-малко интересна в този процес е реакцията на институциите при появата на системи, разработени от гражданската наука. У нас Министерството на околната среда, Агенцията по околната среда и общините отричат възможността да се вярва на данните на платформата AirBG. Те настояват, че може да се вярва единствено на официалните измервателни станции.

Съществуват и примери в обратната посока – изкуствените импланти за аорта на Голсуърти например са възприети от учените. На база неговия опит е създаден уебсайт за „пациентски иновации“. Бизнесменът Педро Оливейра и медикът Хелена Каняо управляват интердисциплинарен екип, който преглежда предложенията и идеите на пациенти от цял свят. Учените редовно проверяват новите идеи и правят анализи доколко изобретенията са безопасни. Така е налице процес на „модерация“, който хем дава път на новите идеи, хем гарантира, че те са надеждни.

В някои области като например биологията с всичките й клонове, екологията и др. гражданската наука дори се разглежда като единствена потенциална възможност да спасим планетата си.

fantasy-2824304_960_720

Така е, защото развитието на науката във всички области разчита изключително много на процеса на наблюдение. А кой екип от учени в университет или институт би могъл да извърши толкова мащабни наблюдения, колкото глобална мрежа от хиляди ентусиасти по цял свят?!

Запитани дали биха могли да свършат същия обем от работа без помощта на гражданската наука, все повече учени признават, че това е абсолютно невъзможно. Поради тази причина изследователите от напредничавите институти и лаборатории целенасочено се обръщат към нея. Орнитолози в много страни, включително и у нас, разработват смартфон приложения за наблюдения на птиците, с помощта на които  се преброяват птиците в дадени сезони. След аварията в АЕЦ Фукушима през 2011 г. океанографският институт „Ууд Хол“ започна да събира данни за радиоактивни води в океаните именно с помощта на гражданската наука.

Гражданската наука се оказва блестящ начин самите ние, като жители на света, който обитаваме, да наблюдаваме околната среда, здравето и живота си, за да направим нужните открития и технологии, така че да живеем по-добре, по-здрави и по-щастливи.