През 2016 година светът е изхвърлил на боклука 55 милиарда евро. Буквално.

Как?! Ето така: няколкостотин тона злато са пратени на бунището. Заедно с тях – двойно повече сребро, хиляди тонове мед и стотици хиляди тонове желязо. Общо 45 милиона тона електрически и електронни отпадъци (ЕЕО) са изхвърлени в света през 2016 г.

remote-control-564462_960_720

Едни от най-често изхвърляните електронни устройства – развалените дистанционни за телевизори.

Постоянно спадащите цени на електрониката правят лесно да купиш ново и да изхвърлиш старото. Заедно с това – не е тайна – много производители правят своите уреди трудни за поправяне, така че е по-лесно да платиш за нов, отколкото да ремонтираш съществуващия. И така, според цифрите на ООН, количеството електронни и електрически отпадъци се е увеличило с 8% спрямо регистрираните 41 милиона тона при последната оценка за 2014 година.

gold-513062_960_720Сред е-боклуците има над 16 милиона тона желязо, около 2 милиона тона мед, както и над 300 тона злато! Ето откъде всъщност идва шокиращата сума: ценните суровини в изхвърлените ЕЕО през 2016 г. струват около 55 милиарда евро. Нищо чудно да се окаже, че за 2017 на сметището са заминали над 60 милиарда.

Традиционно САЩ и Китай са „лидери“ в мрачната класация – те допринасят най-много за планините от електронни отпадъци.

Мръсното обещание на дигитализацията

Като основна тенденция с принос за нарастващия проблем с е-отпадъците ООН очертава бума на електрониката и дигиталните технологии. Радваме се, че над половината от човечеството има достъп до интернет, но това означава и друго – че над половината от човечеството има поне едно електронно устройство, което не след дълго ще изхвърли. smartphone-2971064_960_720Поне едно – а може би и няколко, защото все повече са хората, които имат повече от едно дигитално устройство. Всъщност склонни сме да приемем за нормално да имаме поне три – смартфон, таблет и компютър. Заедно с тях вървят някоя и друга мишка и клавиатура, флаш-памет и външен твърд диск и т.н.

Жизненият цикъл на един смартфон в последно време е под 2 години. Хората го сменят след около 20 месеца ползване. Лаптопите се изхвърлят след около 3-4 години употреба най-често, телевизорите – след малко повече.

Статистиката сочи, че всеки европейски гражданин „произвежда“ средно годишно от 17 до 20 килограма електронни отпадъци.

Двете лица на всяка изхвърлена платка

„В световен мащаб е-отпадъците представляват ценна „градска мина“, огромен резервоар от рециклируеми материали“, казва Дейвид Малоун, зам.-главен секретар на ООН и ректор на Университета на ООН. Става дума за съдържанието на злато, сребро, желязо, мед и други ценни елементи в е-отпадъците. „Има огромен смисъл да се рециклират тези метали“, посочва Малоун.

board-2437882_960_720

Не е случайно, че редица амбициозни бизнеси по света се стремят да се заловят именно със събирането на е-отпадъци. Шведската фирма Boliden например извлича тонове ценни метали от е-отпадъците. Общият годишен капацитет на фирмата за преработка на е-скрапа е 120 000 тона. Това позволява производството на 2 тона злато, 30 тона сребро и 15 000 тона мед, както и други метали, обяснява Роджър Съндквист, генерален мениджър на фабриката за рециклиране в Рьонскяр в северната част на Швеция.

Освен ползите обаче електронните отпадъци носят и опасности. „В същото време съдържанието на опасни вещества в електронните отпадъци представлява „токсична мина“, която трябва да се управлява изключително внимателно,“ каза Малоун. Електронните отпадъци съдържат и елементи като олово и живак, които са силно отровни.

В търсене на вълшебната пръчица

Все повече млади, предприемчиви и иновативни люде търсят решение за справяне с нарастващите планини от електронни отпадъци.

Изследователи от Университета на Илинойс например са разработили електронни компоненти, които се разтварят във вода. Идеята е електрониката да бъде нещо временно, така че да не се налага човек да подменя дадено устройство с развитието на технологията – вместо това устройството просто ще се размие в чаша вода, когато вече е излязло от употреба.

Dissolvable-electronics1

Първият прототип на разтворима електроника зарадва учените, но и постави редица въпроси. Например какво ще стане, ако разлеем чая или кафето си върху лаптоп с такъв чип? Или пък какво ще стане с канализацията, когато мнозина решат да се отърват от своите електронни устройства и ги пратят в канала?

Наскоро група учени от Университета Райс в Тексас и Индийския научен институт предложиха метод за преработка чрез криосмилане. С помощта на криомелница – дълбоко замразяване и след това смилане – инженерите са успели да стрият на прах две електронни платки на наночастици, които не се замърсяват взаимно. Това позволява лесно разделяне на материалите. Въпрос на елементарна физика е – когато веществата се загряват, те са по-склонни да се смесват, но при ниски температури не са толкова склонни да се смесват. Това позволява пластмаси, метали и други съставки да се разделят наистина добре.

Група младежи и изследователи от Технологичния институт в Карлсруе пък създадоха биоразградима електроника. Полупроводниците и материалите, които се използват в техния процес, са изработени от растителни екстракти или материали като желатин, които са лесно биоразградими. Нишесте, целулоза, хитин – такива материали са подходящи за платки и фолиа в електронните устройства, смятат иноваторите. Освен, че са биоразградими, те са и пластични, евтини и могат да се преработват.

Добрата стара поправка

И докато учените се надпреварват да търсят „вълшебни“ решения за справяне с е-отпадъка, най-сигурният и работещ начин да намалим своето вредно въздействие е да използваме електронните устройства колкото се може по-дълго – и да ги поправяме при повреда.

Fairphone_2_(25882860055)_(cropped)

Fairphone вече се радва на голям брой потребители в Западна Европа. Мнозинството от тях са мъже – около 70%. Повечето са млади – около 35 г. Най-много са германци – 48,7%, но много потребители има и в Нидерландия, Швейцария, Великобритания. Около половината потребители на Fairphone преди това са имали телефон с клавиатура и малък екран , а другата половина – смартфон. 56% не са изхвърлили стария си телефон – държат си го вкъщи.

Знак за желанието това да се случи е нарастващата популярност на проекти като Fairphone – смартфон, който човек лесно може да ремонтира сам, в домашни условия, с подръчни инструменти. При повреда на някой от компонентите му се поръчва нов компонент, монтира се на мястото на повредения и телефонът може да продължи да се ползва. Това прави устройството много дълготрайно.

Подобен, модулен телефон беше замислен и от Google под кодовото име „ARA“. Идеята беше устройството да се състои от стандартизирани компоненти и рамки. По този начин телефонът би могъл да се обновява лесно и да се сдобива с нови възможности без да се налага да се купува ново устройство. Google обаче изостави тази идея. Говори се обаче, че сега Facebook подготвя подобен модулен телефон.

mobile-phone-2510529_960_720Един от основните критерии за „зелената“ електроника е именно възможността устройствата да се поправят – особено в домашни условия. Наскоро Greenpeace и iFixit даже разработиха своеобразен наръчник, който може да помогне на потребителите да си купуват „най-зелената електроника“ – такава, която може да се ремонтира. Това е рейтингова система, която класира марките и продуктите в зависимост от възможността устройствата да бъдат поправени, вместо да се изхвърлят и да се заменят с нови, допринасяйки за глобалния проблем с електронните отпадъци. След въпросния Fairphone се радва на добри позиции в първото издание на наръчника, в който се наредиха и марки като Dell, HP и LG.