Да бъде забранено кешовото плащане на суми над 5000 лева – това предложи наскоро българското правителство. След бурните обществени реакции кабинетът в крайна сметка отстъпи назад и остави досегашния таван от 10 000 лева. Мнозина от бизнеса с дигитални технологии критикуваха решението. Други се опасяват, че зад войната срещу кеша се крият нечисти интереси.

Какви са основанията за подобна подобна регулация?

Европейски опит

Сравнението с други страни от Европейския съюз показва, че България няма да е нито първата, нито последната държава с подобен вид лимит.

В страни като Естония, Германия, Кипър, Словения, Исландия, Малта и Финландия няма никакви ограничения за кешовите плащания до момента, по данни на Еврокомисията. В някои от тези страни съществува единствено ограничение за плащане с многобройни монети – регулацията в общия случай гласи, че е приемливо да се използват не повече от 50 монети за едно плащане.

money-1005477_960_720Има обаче и държави с „таван“ за кешовите плащания. В Чехия той е до 14 000 евро на ден. В Словакия кешовите плащания са до 15 000 евро. До 2 500 евро за местен гражданин и до 15 000 евро за чужденец е лимитът в Испания. Плащания на ръка до 3 000 евро са разрешение във Франция, а в Унгария – до 5 000. Най-стриктни са в Португалия – ограничението е до 1 000 евро. За по-голяма сума е допустимо плащане или по банков път, или при идентификация на купувача и продавача с лични документи.

Безкешови градове

На другия край на света, в Нова Зеландия, дебатът за или против кеша изглежда абсурден. Оукланд е един от 9 световни града, които наскоро бяха определени като „безкешови“. Докладът „Безкешовите градове“ на платежната система Visa предизвика глобален шок, след като разкри, че има редица селища, където плащането на ръка е credit-card-1520400_960_720екзотика с елементи на ретро-романтика. Проучването, обхванало 100 града, показва, че заедно с Оукланд така е в Лондон, Стокхолм, Копенхаген, Хелзинки, Отава, Торонто, Сидни, Канбера.

Докладът подчертава, че безкешовите плащания носят огромни икономически ползи: съкращават се хиляди часове чакане по опашки, хиляди часове в теглене на пари от бакомати или чакане в банкови офиси.

Безналично против тероризма?

За градовете да станат „безкешови“ е интересна перспектива, като се има предвид, че до 2050 година в градска среда ще живее повече от 2/3 от населението на Земята.

Намаляването на плащанията в брой трябва да става чрез редуцирането на достъпността на кешови пари, казва Марти Кер от Visa. Мнозина по света изобщо няма да усетят това, категоричен е мениджърът. И сега много хора живеят „безкешово“, без пари в брой, дори без портфейл. Вместо това плащанията могат да се случват с банкова карта – кредитна или дебитна. Практиката показва, че все повече са и плащанията чрез мобилни телефони.

money-2696228_960_720Войната срещу кеша“ е аргументирана от два важни фактора. Единият е борбата със сивата икономика. Безналичните плащания благоприятстват укриването на данъци. В този ред на мисли немалко правителства подкрепят идеите за ограничаване на кешовите пари. Борбата с тероризма е вторият мощен аргумент. Налагането на безналични плащания ще осуети операциите по финансиране на престъпни групировки, подчертават поддръжниците на идеята.

Visa, разбира се, има пряк интерес да уверява гражданите в ползите от безкешовите плащания. Не всички обаче са убедени в чистотата и етиката на тези ползи. Компании като Visa и банките имат интерес да елиминират парите в брой. Под прикритието на борбата със сивата икономика и с тероризма „войната срещу кеша“ тихомълком ни води към общество, където всички ще са лесно проследими. Става дума за повсеместен човешки контрол, казва Роз Шолс, блогър от новозеландския сайт Peasants.nz. „Моето лично разбиране е, че всяка страна е като ферма – и ние сме животните в нея. Да знаеш къде са животните на фермата и да контролираш поведението им – това е нещо, което всички фермери искат!“

ecommerce-2607114_960_720Проследимостта сама по себе си е достатъчен аргумент за притеснение. Съчетана с постоянното оставяне на „следи“ в дигиталния свят, дори само заради простичкия факт, че почти всички по света вече имат мобилни телефони, тя прави всеки човек лесна мишена за нездрави намерения.

Хората се притесняват и от това, че при налагане на безкешовите плащания имат риск да загубят парите, които държат в банковата си сметка. Потенциален колапс на една банка (пресен спомен – КТБ) или на цяла банкова система може да остави хиляди хора без пари. Това включва и спестяванията, и финасите, които би трябвало да са разполагаеми по всяко време.

Недоверието към банките не е единствен фактор. Има и хора, които принципно не биха искали да държат свои финанси в банки, подпомагайки капитализацията на кредитните организации.

money-628586_960_720Таксуването на плащанията е не по-малко съществен фактор. Значителна част от безналичните плащания подлежат на „данък“. Дори за относителни дребни транзакции чрез POS терминал немалко от банките начисляват такса. Това се явява „наказание“ за безналичните разплащания.

А вие как предпочитате да плащате – с карта или в брой?