В края на февруари компанията SpaceX на Илон Мъск постави началото на тестовете на нов проект. Той се казва Starlink и има „скромната” цел един ден да предлага глобален сателитен интернет достъп чрез „съзвездие” от огромен брой малки сателити. Голямата амбиция на проекта отново повдига резонния въпрос дали Мъск за пореден път не се цели твърде високо. В случая, целите сякаш са други.

Мъск обикновено представя своите идеи като равносилни на спасение на човечеството. Към Starlink подходът не е толкова грандиозен и проектът започна без обичайния голям шум, който обикновено върви в комплект с делата на Мъск. Въпреки това се оказва, че Starlink всъщност е много по-важен за предприемача и за бъдещето на SpaceX, отколкото е например колко бързо ще протече работата по гигантската ракета BFR, която трябва да реализира пътуванията до Марс. Всъщност, бъдещето на BFR може да се окаже, че в голяма степен зависи от успеха на Starlink и вероятно затова Мъск гледа да не привлича голямо внимание към проекта преди да са минали първите тестове.

Какво всъщност е Starlink?
Elon_Musk

Илон Мъск

В основата си Starlink ще бъде услуга за сателитен достъп до интернет. Такива предложения има и в момента, но те са както доста скъпи, така и далеч не от най-бързите. Един от основните проблеми е, че голямото разстояние между клиента и сателита създава трудности за осъществяването на качествена връзка. Това може да е проблем при стрийминг на видео, гласови разговори, игри и др. Освен това, ако има по-дебело облачно покритие, връзката може дори да се разпадне напълно.

Starlink смята да реши тези проблеми като постави сателитите в много по-ниска орбита. Ако типичният интернет сателит в момента е на над 35 000 км. височина, то малките сателити на Starlink ще са на височина между 1100 км. и 1325 км. Това от своя страна означава, че един сателит ще покрива доста по-малък регион. В резултат, Starlink предвижда използването на 800 сателита в тази ниска орбита, като те ще са само за Северна Америка. Покриването на цялата планета ще изисква още около 7000 стателита. Към всичко това Starlink включва и втора, по-висока орбита с още около 4000 сателита, които да осигуряват допълнителен капацитет в моментите на по-големи натоварвания.

В края на февруари SpaceX изведе в орбита първите два експериментални сателита – Tintin A и Tintin B. Те ще тестват системата за лазерна комуникация между самите тях и връзката с наземните станции. Тестовете се следят внимателно и от американската Федерална комисия по комуникациите. Резултатите от тях са ключови за комисията да издаде разрешение на SpaceX да премине към фаза на реализация на Starlink.

Конкуренцията не спи

SpaceX далеч не е първата или единствена компания, която има подобни идеи. Сред тях са OneWeb, Telesat, Space Norway и др. OneWeb е доста критична, като наскоро нейният изпълнителен директор Грег Уайлър обяви пред изданието Quartz, че Starlink е „опасна за хората на земята и апаратите в космоса” и още, че „може да е създадена, за да забавя и пречи на конкуренцията”. Според OneWeb плановете на SpaceX създават сериозни пречки и предпоставки за сблъсъци на сателити заради огромния брой единици, които предвижда. Освен това сателитите на SpaceX ще са „вплетени” в „съзвездието” на OneWeb. Очаквано, компанията на Мъск  не смята, че има нужда за притеснения и всички стандарти за безопасност не само ще бъдат спазени, но и надскочени.

SpaceX

Остава и въпросът нужно ли е всичко това? Идват 5G мрежите, които ще осигурят предостатъчно бърз интернет в развитите райони, при това цените почти със сигурност ще са много по-ниски и от най-достъпния сателитен интернет, който SpaceX може да предложи. Подобна технология може да се окаже нужна за най-отдалечените и трудно достъпни райони, за които има малко други алтернативи. Дори и за тях обаче се работи по други технологии, например балоните от Project Loon на Google, които ще са доста по-евтини за реализация.

Проектът сякаш се оказва най-нужен на SpaceX. Изтекли документи на компанията, които бяха публикувани от The Wall Street Journal през януари тази година, показват, че SpaceX ще разчита много на Starlink, за да натрупа достатъчно големи печалби, с които да може да финансира останалите си проекти, включително мисиите до Марс. Накратко, без успеха на Starlink, бъдещето на SpaceX ще бъде доста по-трудно. Starlink може да бъде факт едва в средата на следващото десетилетие. До тогава 5G мрежите ще са доста развити и вероятно вече ще се мисли за техния наследник. Надали обаче той ще бъде извън пределите на планетата.